„И, ето, една жена от града, която беше грешница, донесе алабастрен съд с миро…целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.”
(Лука 7:37)
В евангелието според Лука, жената, помазала Исус, изрично е описана като „грешница,” но остава неназована по име. Но във всички останали евангелия (Марк и Матей, където жената също остава неназована и Йоан, където тя е разказана – по много по-различен начин – Мария от Витания, съзерцателната сестра на Марта и Лазар) това се случва точно в началото на Страстната седмица. С други думи, по-обширната евангелска традиция на тази история започва Страстната седмица, любопитно и смущаващо, с една жена, която се излага. Един разточителен дар на любов, благодарност и почит отваря вратата за Страстната седмица.
Как да го разбираме? Нека да помислим за момент върху въпроса за дара, неговата връзка с женския пол, такъв какъвто го познава светът и неразривната му връзка с логиката на Страстната седмица. Ние сме въвлечени в един постоянен кръг от преговори между отделни личности, семейства, колеги и дори общества. Според мнозина именно това кара светът да се върти: дарът и отговорът, щедростта и дълга. Ние водим сметките. И макар това да е добре пазена тайна като цяло ние обичаме да живеем нашата религия по подобен начин, понеже това ни дава поне някакво усещане за контрол.
Отбележете, че в по-фините си форми този вид размяна по никакъв начин не премахва нито щедростта, нито благоразумието: точно обратното. Аз мога да давам десятък и дори да го давам с умереност и скрито в същия дух, с убедеността, че най-сетне съм получил някакъв добър кредит в Божията счетоводна книга. Разбира се, протестантската реформация е била един опит да се разбие напълно целия този бизнес, но можем с основание да се запитаме, дори сега, дали е успяла напълно да направи това – поне в най-вътрешната част на сърцата ни.
Но в една подобна икономика на размината, както мнозина са отбелязвали, жените не пасват особено добре. Ако те не са в състояние да се присъединят към самата игра на размяна както автономни агенти, или дори са отстранени от нея (което със сигурност е било вярно по времето на Исус), за тях изглежда са оставали само две възможности. Самите те са можели да се превърнат в обект на сексуален бартер, една от основните стоки за размяна между мъжете, или – в другата крайност – да се опитат да избягат и дори да подкопаят цялата икономика чрез някаква форма на разточителен дар, който е лично техен.
Колко забележително е тогава, че Исус, в навечерието на Страдалната седмица, препоръчва подобна разточителна и скъпа проява на любов. И Той я препоръчва не само за това, което тя несъмнено е – един неизмерим дар – но и заради това, което тя в крайна сметка е: автентичният човешки отговор на Божия дар и прошка, един отговор на този свръхестествен дар, който единствен в крайна сметка е в състояние да разруши хватката на светската разменна икономика сграбчила нашите воля и въображение. И все пак ние виждаме колко умело прави Той това тук в Лука, понеже знае, че в компанията на тези конкретни религиозни сътрапезници Той може да я представи само по един познат начин в матрицата на заплащането, която неговите обидени събеседници смятат за основна.
„Вижте,” казва Той, „мислете за това според вашите понятия, на дълга и заплащането му. Не можете ли да видите, че тя трябва да е била освободена от някакъв голям дълг, ако това е резултатът?” Тази първоначална завръзка обаче със сигурност е иронична, понеже Исус по-нататък смъмря Своите събеседници: „Виждате ли тази жена?” Погледнете я и се научете ако искате да разберете нещо за Божия дар. Не отхвърляйте действията ѝ според собствената си логика, а нека тя да взриви логиката ви със своя дар.
Така че, когато тук Исус се обръща към жената с такава нежна любов („Прощават ти се греховете, твоята вяра те спаси.”) Неговият отговор може да означава единствено, че в най-дълбоките опитности на нашата човешка любов, граничещи с крайност и преминаващи всяка пресметливост, ние за първи път биваме доведени до значението на страстната седмица. Действително, тук, с този разточителен дар ние трябва да започнем, ако желаем да извървим този път.
„И една жена в града, която беше грешница….донесе алабастрен съд с миро и…както целуваше нозете Му ги помаза с мирото.” Този сладък аромат на разточителна любов е напълно приет от Исус, докато Той се отправя към Собствената Си смърт. Това е дар на благодарност и благодат, не по-малко отколкото на страдание и скръб. И ако искаме да разберем значението на Страстната седмица, ако желаем да се свържем с Христос, ние трябва да научим следното: Той се отказва от сладкия аромат, който говори за цялата ценност на любовта и за желанието за интимност и отвъд смъртта.
Сега ние стоим в този пищен аромат на мирото, който ни напомня за първоначалното лозе на любовта: ние колебливо пристъпваме напред, чудейки се какво ли означава той. Носим всичките си разточителни, пречупени, повредени и изгубени любови и виждаме отново и с удивление, че Исус ги приема, и не само ги приема, но и ги превръща в необходима част от началото на Своите страдания.
Превод: Радостин Марчев