Евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан изписват в Духа събитията от този Велик вторник. Всеки от своя ъгъл на ученик. Защото Учителят Исус Христос избра да прави ученици, които също копнеят да правят ученици. За да влезе светлината и просвети. И така през вековете до днес и още колкото има.
Как ли би се разпространило християнството по света без ученици?! От 12 на брой в тези три години на ходене по земята с Него те стават повече от два милиарда за две хилядолетия. Дали и не поради това една от последните заръки на Господ беше:
„И така, идете и правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да спазват всичко, което съм ви заповядвал.“
Учителят роди в Себе Си учениците Си. А те Го записаха, разказаха и препредадоха вярно на следващите поколения. И сега държа в ръцете и сърцето си Словото на Бог. И разлиствам тези страници на вторника.
Във въздуха е същият въпрос от деня на входа Господен: "Кой е Той?"
"С каква власт прави това?"- питат книжниците. Гордостта, завистта и многото знание ги съюзи с фарисеите, садукеите и иродианите в намерение да Го убият. Как така най- религиозните, знаещи всяка буква на Старозаветния закон се надигат срещу Му? Залагат капани, отхвърлят всяко доказателство за Него, дебнат Го, а искат и да Го чуят, някои стават тайни негови последователи, но се страхуват, мразят и чакат момента на заговора.
А Той е знаел всичките им замисли. И отново е влизал в храма и е бързал да сее семето. Бързал е да разкаже живота в притчи. За всичко да предупреди. Бил е с тълпите, притискащи го отвсякъде. Бил е неотлъчно и с учениците Си.
Сгъстен, задъхан, кипящ с мъдрост и уроци Велики вторник. За тези, които имат уши и чуват. Учениците ще ни го разкажат години след смъртта и Възкресението Му. Ще разкажат и за сватбения пир, на който много отказаха да дойдат, и за земеделците- убийци на сина на собственика, и за данъка на кесаря, и за най-голямата заповед от всички и втората такава, и за талантите, и за овцете и козите, и за десетте девици, и за така ценното дарение на бедната вдовица…
Тук във вторника са и 7-те" Горко вам, книжници и фарисеи!"
Тук са и признаците за последното вриеме. Предупреждения, напътствия, забрани, белези на лъжепророците и лъжеучителите, времето на разлистващата се смокиня, която вещае идването Му.
Тук е категоричното " Никой не знае деня и часа на пришествието Му, освен Отец".
Тук е предсказанието за времето на великата скръб и идването на Човешкия Син със сила и Небесно войнство.
Tук е предричането на смъртта Му. И онова постоянно „Бдете!“, доехтяло и до нас.
Тук е „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат"
Милостта към грешните и болните раздава Себе Си във Великия вторник! Послушанието Му надхвърля човешките възможности за отдаване. Но Той е и Бог! И го прави. Надпреварата с времето сгъстява секундите на вторника. Всяка дума е бездна мъдрост, поука и назидание.На тяхното изучаване и дълбоко тълкуване са посветили живота си най- великите умове на планетата ни век след век.
Науката сама започва да доказва силата на онези пророкувани истини за човешко съществуване, изречени в този ден на Страстната седмица. А това е само частичка от Божествения план за отърсване от греха. Човекът сам не може да се спаси – ще пострада Божият Син, за да бъдат откупени людете.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“
Върви към Голгота Исус и наставлява в последния вторник. За да намери всеки изгубения си Едем – проекция на първоначалната мечта на Богa за човека и творението.
Великият вторник – ден за концентрирано слушане и чуване, за поглъщане на последните капки Жива вода от пустинята. Учителят не е оставил непредаден урока Си. Големият урок, който ще изгради в хилядолетия напред цивилизации. Ще променя животи върху Неговото поучение и Дух. И ще бъде живот за всеки, чул словата Му!Вторникът на просвещението!