„И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова… И Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син”
(Йоан 13:26-7, 31)
Днес с покруса заставаме до най-проблематичния мъжки образ в историята на Страстната седмица, Юда. Ученикът, който е пазил парите, и е бил най-силно обиден от разточителната проява на любов и скръб от страна на жената, помазала краката на Исус. Колко ужасна ирония, но и колко последователна, според една друго течение в евангелската традиция, че самият Юда предава Господа за 30 сребърника. Юда изглежда е вперил погледа си в счетоводните книги. Той е знаел кое колко струва и как нещата трябва да се подредят.
И все пак в Юда има нещо повече от това, което очите виждат първоначално – повече от слоевете позор и негативни проекции, които последователно са било наслагвани в самия Нов завет и дори в нашия собствен текст от евангелието според Йоан. Виждаме как се изграждат тези слоеве: според Йоан Юда не просто е държал парите, но и е вземал от тях, бил е крадецът, в когото влиза сатана и – накрая, на друго място, в книгата Деяния – почти патетичната фигура, чийто черва изтичат, докато той „пада стремглав” в своята окървавена нива. В това последно парче от традицията той е унижен, както и изложен пред всички
В евангелието според Йоан, в тази важна глава, предателството и любовта за неразривно преплетени. Изглежда, че този ужасен парадокс на любов и предателство е една съществена част от ужасяващата Страстна седмица. Прочетете цялата 13 глава на Йоан и ще видите, че когато Исус измива краката на учениците и сяда на трапезата, за да яде с тях последната Си вечеря на земята Юда се откроява във всеки параграф. Можем дори да кажем, че Юда е в центъра на вниманието, фокуса на вечерта. Не можем да го избегнем.
Краката на Юда са измити заедно с тези на останалите. Той е поканен на трапезата на любовта и общението и отново отбелязан специално. Исус два пъти предсказва Собственото Си предателство и вземайки специален залък хляб, потапя го в паницата и го подава първо и специално на Юда. След това Исус спокойно му казва: „Каквото има да правиш, прави го бързо.” Това, което евангелието според Йоан ни казва, е, че Исус дава позволение на Юда и дори му заповядва да свърши делото, което трябва да свърши – Страстната седмица не може да се изпълни без него. Това наистина е нощта на Юда.
Тук ние се изправяме пред същността на въпроса и пред най-парадоксалния обрат. Юда, предателят, е централен за плана за спасение. Всъщност определеното от Бога и необходимо дело, което Юда трябва да направи, е да (пре)даде Исус, макар че той също така го и „продава.” Исус, заради Юда, е (пре)даден на Своите страдания. И сега, в състоянието си на „(пре)даденост,” Исус сякаш е станал „пасивен” за света и по този начин изявява Своята любов по един начин, както ще си напомняме през следващите дни: единствено по този начин Той влиза в Своята „слава.” Сега Той говори малко, докато преди това е поучавал; сега не върши чудеса, докато преди е удивлявал придружаващите Го; сега е отчаян в градината, докато преди е триумфирал; сега е презрян, докато преди е бил ласкан. Сега Той умира, докато преди това е връщал други към живота. Исус е ограничен в една нова поза на чиста, пасивна любов. И това се развива като резултат от необходимото действие на „(пре)даването на Юда“.
Ако предателството е толкова дълбока част от човешкия грях и толкова цялостно свързано с историята за любовта и спасението, тогава е невъзможно самото предателство да бъде потиснато или замъглено в Страстната седмица. Бог може да сътвори любов, разточителна любов, дори от човешкото предателство. Според това виждане трагедията на Юда е че – за разлика от Петър – той се отчайва за тази възможност, не е в състояние да си представи подобна разточителна прошка.
Юда е човекът, „(пре)даващ” Христос на Неговите страдания, трагичният човек на отчаянието. Защото това е нощта на Юда. И по този начин тя е също така и нашата нощ, нощта на погрешното желание за контрол, нощта на погрешното отчаяние за милост, които единствено Божият Син може да изцели и излекува.
Превод: Радостин Марчев