Има моменти в историята, когато ясно се вижда Божията ръка.
Априлското въстание е замислено като Национална революция, но по редица причини се осъществява като локално събитие. Реализира се на една ограничена площ в Средногорието и Северните склонове на Родопите. Не обхваща нито един от важните градове дори във въстаналите региони. Съпротивата издържа кратко време и на повечето места въстаниците се предават и водят преговори за пощадяване на селището.
Именно провалът на някои от тези преговори на места като Батак, води до последвалите събития и в крайна сметка до възстановяването на Българската държава.
В крайна сметка всички обстоятелства в един момент се оказват полезни:
1. Фантастичната тригодишна работа на Васил Левски между 1870 и 1873 по изграждането на Вътрешната революционна организация.
2. Безрезервната вяра на водачите на Четвърти революционен окръг, че от обреченото въстание ще има смисъл.
3. Съпротивата на зле въоръжените въстаници срещу многократно превъзхождащата ги турска армия.
4. Стратегическата грешка на Османската империя, че прибягва до използването на мюсюлманско опълчение (башибозук), вместо метдично и спокойно да овладее въстаналите селища.
5. Наличието на чужденци във въстаналите територии, здравите връзки на тези чужденци с местни българи и със западни посланици в Цариград.
6. Обръщането на общественото мнение в западните Велики сили, което води до решенията на посланическата конференция в Цариград през 1876.
Всеки един от тези фактори би могъл да работи в неблагоприятна перспектива.
Левски е загинал и организацията е обезглавена.
Водачите на Четвърти революционен окръг са младежи без доказан житейски опит.
Въстаниците не успяват да постигнат нито един стратегически успех.
Башибозукът смазва светкавично въстаналите места.
Чужденците нямат интерес от смяна на властта в европейската част на империята.
Но всичко това сработва по начин, който в крайна сметка довежда до успешен резултат от въстанието.
"Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите."
Псалм 127:1