„После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.”
(Битие 43:31).
През нощта преди великия съд над Човешкия Син, Който примирил хората един с друг и с Бога, Исус направи гощавка, на която покани учениците Си. Можем да ги наречем Негови „братя”, понеже пасхалната вечеря беше семейна гощавка, повод да се съберат близките, братята.
През тази седмица ние четем историята за Пасхата заедно с историята на Йосиф и братята му. Ето някои интересни паралели.
В деня преди съда, който примири синовете на Яков един с друг и с баща им, Йосиф направи пир, на който покани братята си. Това ги учуди безкрайно, понеже те не знаеха кой е този египетски първенец. Тяхното учудване нарасна още повече, когато откриха, че са седнали точно по начина, по който сядат у дома си – една доста сложна домашна привичка в семейство, където семейните отношения бяха доста особени.
На двете гощавки домакинът преживява голям душевен смут. Исус се оттегля на Елеонския хълм и изповядва: „Душата ми е преогорчена до смърт.” (Марк 14:34), а Йосиф, иначе толкова спокоен и контролиращ се в отношенията с братята си, трябва да остави гостите си чакащи да сервират храната, докато се усамоти в покоите си и плаче.
Тези гощавки бяха едно предусещане на това, което щяло да се случи на следващия ден.
И в двете ролята на домакина е оставена символично непълна.
Исус подава пасхалния хляб и чаша на учениците Си, но Сам не яде и не пие от тях, заявявайки, че трябва да чака „докато дойде Божието царство.” (Лука 22:18). Йосиф не сяда с братята си, а на отделна маса както би направил един египтянин, понеже все още не е готов да вдигне завесата на своята анонимност и да им се открие.
Тези гощавки са едно обещание за братство, а не неговото изпълнение. Изходът на последното зависи от съда, който се провежда.
В края на всяка гощавка домакинът избира един от участниците за специално изявление. Йосиф изпраща двойна порция, знак за специално благоволение, на своя по-малък брат, Вениамин, който току-що е пристигнал. Докато историята се развива ние ще разберем тази специална връзка между двамата най-млади членове на семейството. Вениамин трябва да участва с една роля, която задвижва забележителния процес: чашата за гадаене на домакина ще бъде поставена и след това открита в неговият багаж. Йосиф въвежда Вениамин в ролята, която сам е играл преди много години, ролята на невинна жертва, която е обвинена несправедливо. Тази роля ще бъде в центъра на процеса, същностният въпрос, който е поставен.
Какво да кажем обаче за почетения на Исусовата гощавка? Какво да кажем за Юда Искариотски, на когото, както ни казва св. Йоан, се пада важния залък, който Исус затапя в паницата? Той също има роля, която трябва да изиграе. Той трябва да инициира процеса. Но Юда, който има собствени планове за определената роля на жертва, взема за себе си друга роля, ролята на предаващия приятел.
Но целият смисъл на драмата е, че участниците в нея трябва да вземат решение. Израел трябва да вземе едно решение за или против своя Бог. Юда взема своето решение. Вероятно Вениамин би направил същото, нещастният младеж поставен толкова далеч от обичайната си среда, ако съзнаваше надигащата се вълна от вина, срам и тъга и можеше да вземе решение. Но той е пощаден от изкушението. Отговорността за решението трябва да бъде взета от друг, не от него. Той трябва единствено да позволи да му бъдат показани тези знаци на любов и след това да се намери на мястото, където нещастната съдба на обичащия брат е изиграна още веднъж.
На Велики Четвъртък ние сме призовани на една гощавка. Подобно на Юда и за разлика от Вениамин ние трябва да вземем решение за ролята, която ще играем. Можем да изберем опасната услуга, която ни се предлага на олтара и след това да я понесем, откривайки, че сме призовани към съдба, подобна на Неговата. Защото Исус нямаше нищо друго, което може да ни даде, единствено хляба и виното, които са Неговата съдба на страдалец: да бъдем онеправдани, когато не сме направили нищо; обвинявани, когато не можем да се защитим; накарани да страдаме заради чуждата горчивина. Ние сме приканени да приемем всичко това заради Този, Който пострада за нас.
Можем да го вземем и да приемем с радост условията като един знак на Този, Който знае истината на нашето спасение, подкрепя ни и в края на краищата ни възвеличава. Или можем да вземем предложеното и да си отидем обратно в нощта, далеч от братството и така да станем съдии на Бога.
О, Боже, Чийто Син Исус Христос понесе болката на предателството от ръката на съратник и близък приятел, дай ни нераздвоения ум, който учеше с думи и пример, за да можем да свидетелствуваме за истината, когато никой не стои до нас и чрез устояване да спечелим живота си. Заради Неговото име. Амин.
Превод: Радостин Марчев