Деветнадесетата глава от Евангелието на Йоан‬ ‭разкрива най-драматичния разказ, който някога сме чели.  След обвинения, унижения, тормоз и разпити наближаваше краят на Христовия живот. Поне така изглеждаше…

В един момент Пилат излезе навън и каза на свещениците: 

„Ето, извеждам ви Го навън, и да знаете, че не намирам никаква вина в Него.” Исус беше изведен, облечен с корона от тръни и пурпурна царска мантия. Главните свещеници Го видяха.

Очи имаха, но не виждаха. Уши имаха, но не слушаха. 

Уста имаха, но не благославяха. Като зверове зейнаха със злобна паст: 

„Разпни Го! Разпни Го!”

А чужденецът управник Пилат имаше повече здрав разум от тях. Каза им: 

„Вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него.” 

Юдеите обаче държаха на своята арогантна воля. Бяха инатливи като Фараон…

А Пилат все още търсеше начин да Го пусне; опита няколко пъти. Но юдеите закоравиха още повече сърцата си и си знаеха своето.  

Последният опит на Пилат беше и последен шанс свише: 

„Беше денят на Приготовление за Пасхата, около шестият час; и той каза на юдеите: Ето вашият Цар! А те извикаха: Премахни Го! Премахни Го! Разпъни Го! Пилат ги попита: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Цезаря. Затова той им Го предаде да бъде разпънат.   …А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;”

Очи имаха, но не виждаха. Уши имаха, но не слушаха. 

Краят на този мъчителен ден се виждаше.  Исус промълви: „Свърши се”… Наведе глава, и предаде дух. 

„И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени.“

 Матей‬ ‭27‬:‭51‬-‭52‬ 

Помните ли? Беше денят на Приготовлението за Пасхата. Юдеите не разбраха, че беше последният, върховният празник на Пасхата. Те бързаха да свалят телата, „защото онази събота беше велик ден”… Техният велик ден… Заради своя ден, те пропуснаха Великия ден на Бога.

Очи имаха, но не виждаха. Уши имаха, но не слушаха.

Войниците счупиха пищялите на двамата мъже, които бяха разпънати с Исус. А Исусовите крака не счупиха – Той вече беше предал Духа Си на Бога.  Странно, по някаква причина един от войниците прободе с копие ребрата Му; а оттам потекоха кръв и вода.

Този разказ сам по себе си прилича на кръст или хикс. Той е като пресечна точка между минало и бъдеще, между спомени и предречени развръзки, между стар и нов живот. Този разказ е като отправна точка в Космическия маршрут. 

Има десетки старозаветни пророчества, които намират своето изпълнение в този разтърсващ разказ. Тук ще разгледаме само някои от тях. И не бива да забравяме, че ценното в едно пророчество не е единствено в самото предсказание, а в символиката и дълбокия смисъл, които Бог е вложил в определени събития и детайли, така че да ни покажат нещо от Неговото царство. 

Беше повече от очевидно, че Христос, разпнат на кръста, е Божият агнец, Който стана жертва за греховете на света. Но за първи път в човешката история, Жертвеното Агне и Първосвещеникът бяха една и съща персона. И за първи път Агнето доброволно понасяше чуждите грехове. „…Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема.“ 

Йоан‬ ‭10‬:‭17‬-‭18‬ РИ ББД‬

В своя разказ Йоан подчертава, че долната дреха не беше шита, а изтъкана от лен – изтъкана цяла от горе до долу и не беше раздрана. 

Векове преди този ден, Бог даде ясни инструкции на Мойсей: 

„Но онзи, който между братята си е първосвещеник, на чиято глава се е изляло мирото за помазване и който се е посветил, за да облича свещените одежди, да не открива главата си, нито да раздира одеждите си.“

 Левит‬ ‭21‬:‭10‬ РИ ББД‬

„И да направиш свещени одежди на брат си Аарон, да му придават достойнство и чест. Кажи на всички майстори, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарон за освещение, за да Ми свещенодейства. С тези одежди да облечеш брат си Аарон и синовете му с него и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействат. Да им направиш и ленени долни дрехи;“

 Изход‬ ‭28‬:‭2‬-‭3‬, ‭41‬-‭42‬ РИ ББД‬

Човеците винаги са избирали между одеждите от слава, които Бог дава, за да им придават достойнство и чест, и унизителните заместители от саморъчно изработени препаски.

Христос никога не измени на добрия избор. Той остави славата Си в небесата, дойде като Човек, като Новия Адам и опази живота на достойнство и чест. Така Той се превърна в Първосвещеника, който поведе цяло ново царство от свещеници. 

На Този Нов Адам прободоха ребрата. И от там потекоха кръв и вода… Както казва апостолът в  Посланието към ефесяните, тази тайна е голяма. Случваше се едно ново творение. Човечеството беше създадено „наново”. Или пък творението най-накрая беше завършено в пълнота.

„… Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна…” 

и Христос се грижи за църквата като за Свое тяло; „понеже сме части на Неговото тяло – от Неговата плът и от Неговите кости. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тази тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата.“ 

Ефесяни‬ ‭5‬:‭25‬-‭32‬ РИ ББД‬

Това не беше само „ново” сътворяване, то беше сватбена церемония, обвързване в неразривен съюз. 

При първото творение, човеците избраха развод с Бога. Бяха изгонени от Святото място, а на входа на божествената градина стояха херувими, които зорко пазеха входа към Едем. И както в приказните истории, Едем вече не се намираше. Беше завоалиран за човешките очи. 

Но ето, че „завесата на храма се раздра на две отгоре до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха…“ 

Матей‬ ‭27‬:‭51‬-‭52‬ РИ ББД‬

Воалът беше раздран свише. Земята се разтресе или пък най-накрая се намести, както трябваше. А гробовете се разтвориха още преди Христовото Възкресение. Онова поколение беше свидетел на Космическата развръзка, на пълното сътворение, на отворения достъп до Едем, на сватбената церемония между Небето и земята. 

Очи имаха, но не виждаха. Уши имаха, но не слушаха.

Странно – как старозаветните пророчества не изглеждат като първи събития в историческата линия. В момента, в който се изпълниха, те заприличаха на ехо в обратно огледало. Сякаш историята започна отначало. Или сякаш началото най- после се изпълни. 

Ние, сегашното поколение имаме достъп до тази епична сцена на Космическата развръзка, на пълното сътворение, на отворения достъп до Едем, на сватбената церемония между Небето и земята. 

Очи имаме. Дано да виждаме.

Уши имаме. Дано да слушаме. 

Сърца имаме. Дано не ги закоравяваме. 

Снимка: Исус пред Пилат, Antonio Ciseri, изложена в галерия "Уфици"