Нашият Бог е жив. Той не е мъртъв, подобно на езическите идоли. Богът на християните е нежен, чувствителен, готов да ни изслуша, да изпълни волята Си в нас, ако изцяло се предадем в Неговите ръце, за да разберем стойността на Неговата жертва. Богът на християните е изявен чрез Неговия Единороден Син, Господ Исус Христос. Той възкръсна, за да може Светият Дух да дойде и да обитава, да постави новото начало между човека и Бога – началото на вярата. Всяка година християните по цял свят празнуват тази истина, защото тя е в основата на тяхната надежда за вечен живот.

Преди да възкреси Своя приятел Лазар Господ Исус Христос каза на сестра му Марта едни абстрактни думи, които тя не можа да си обясни напълно. Исус ѝ каза: „АЗ СЪМ възкресението и животът.“

Често пъти ние искаме да си обясним, за да разберем. В контекста на цялата Библия, обаче, както в Стария, така и в Новия завет Господ иска да повярваме и и ни уверява, че после ще разберем. Неслучайно патриархът Авраам е наречен приятел на Бога, защото той избра да повярва, без да има основание за надежда. И тази негова вяра беше изпитвана отново и отново при различни житейски обстоятелства.

Ако се стараеш да разбереш с ума си, няма да успееш. Пътят на вярата беше поставен с възкресението и продължава и до днес. В Евреи 11 четем за Авраам, че с вяра принесе сина си Исаак в жертва, защото вярваше, че чрез акта на възкресението ще го получи обратно. Това означава, че в сърцето си той вече го беше пожертвал.

В Новия завет, в своето Първо послание до коринтяните само в 4 стиха апостол Павел ни предлага една миниатюра на евангелието, където възкресението е ключов елемент (1 Кор. 15:1-4). Всъщност възкресението е истинската причина евангелието да е такава мощна променяща сила. Тя кара уплашените и криещи се ученици да се превърнат в мощни свидетели за делото на Христос.

Бог иска да повярваме на евангелската вест. Иска тя да има значение лично за нас, за мен, за всеки поотделно, защото Той е личен Бог и търси да има лична връзка с човека още от самото сътворение. Когато Адам и Ева съгрешиха и се скриха, Бог повика човека по име, за да му напомни, че държи на връзката си с него и е загрижен за неговото добруване. Когато имаме скръб, трудности, проблеми, болка, това послание има ли значение за нас? Ако няма значение, вярата ни е празна.

В евангелията намираме подробна информация за живота на Исус, за Неговите дела, думите Му, но защо информацията за възкресението е толкова оскъдна? Знаете ли защо? Защото настъпи новото време и ние не можем да изискваме от Бога да постъпва по стария начин.

Когато Господ Исус беше на земята, Той беше на разположение за изцеление, поучение, помощ, но след възкресението седна отдясно на Своя Отец. Защо хората, които Го следваха по време на земния Му живот не можеха да разберат думите Му, които им говореше? Защото отказваха да ги „смесят“ с вяра. Съблазняваха се, че познават Христос само като „син на Мария.“

Разказът за възкресението е толкова важен, че можем да го открием в четирите евангелия, както и в посланията на отделните апостоли с различни детайли или акценти. Истината, обаче, е една и съща, и тя е неотменима – благодарение на Христовото възкресение, всички, които полагат упованието си в Него, също имат надежда, че ще възкръснат за вечността.

В Лука 24:1-12 четем един от вариантите на възкресенската история. Сигурно можем да открием и себе си там, но да не забравяме, че Светият Дух още не беше даден. И днес, ако някой няма Светия Дух, той не е Негов. Казаните от Исус думи за Духа в Йоан 14-16 се изпълниха след Неговото възкресение. По-благословени са онези, които без да видят, са повярвали. След Неговото възкресение Исус заповядва да повярват, без да са видели. На някои хора Бог може да благоволи да даде видения и откровения, но не на всички. Забележително е, че още в утрото на възкресението Господ реши да вдъхне надежда в сърцата на „слабите“ жени, които Го обичаха и милееха за Него.

В първия ден на седмицата жените дойдоха на гроба, но не намериха тялото. Жените Го обичаха, следваха Го, почитаха, готвеха Му, даваха от средствата си, грижеха се за Него. Исус беше умъртвен в петъка, тялото бе свалено от кръста и положено в гробница, издълбана в скалата и в събота всички си почиваха според закона, защото Мойсеевият закон още не беше отменен.

В неделя сутринта дойдоха, за да изпълнят ритуала на помазването с аромати, които бяха много скъпи. Жените, които Го обичаха, не жалеха средства за Него, защото Го почитаха, но какво стана? Когато видяха камъка отместен – сърцата им се изпълниха с шок, страх и ужас. Те бяха дошли да свършат нещо за Бога. Те са пример за нас, защото бяха дали всичко от себе си – средства и време. Те рискуваха и отидоха рано, но виждаме, че това е било напразно. Защо? Защото нямаше кого да помажат. Нямаше полза. Но за сметка на това имаха една незабравима среща с вестител на Бога, изпратен да им даде утеха, да им вдъхне вяра и надежда.

Питаме се – дали всичко, което правим за Господа днес, е нужно тук и сега? За нас е по-лесно, защото сега Светият Дух ни открива истината, но за тях беше трудно. Те жертваха пари, време и усилия, за да служат на Христос, който според тях беше приключил земния Си път и не можеха вече да разчитат за нас. Тези Христови последователки са пример за нас. Ние обаче днес трябва да питаме Господа какво иска от нас, да знаем дали ще приеме служението ни. Понякога иска от нас да говорим, друг път да мълчим. Христос иска да е пълновластен Цар и Господар във всички аспекти на живота ни.

Жените се бояха, бяха озадачени, но Бог работеше по Своя начин. Вярата не е лесна, за нея трябва основание и причина. Жените, които много обичаха своя Господ, се чудеха какво да правят – дали да се обадят на учениците, дали да потърсят помощ. Тогава пред тях застанаха двама мъже. Бог беше решил да си послужи с ангели, които да им възвестят славната вест за възкресението. Господ използва ангелски вестители и при раждането на Исус. Явно ангелите не са били толкова ослепителни, защото жените не паднаха по лице, а само се наведоха. Кога навеждаме лица? Когато сме засрамени? И кога още?

Въпросът на ангелите беше риторичен, криеше в себе си отговора: Защо търсите живия между мъртвите?

Бог продължаваше да ги учи, независимо че Неговите последователи, в случая жените, продължаваха да вършат неща, които в момента бяха ненужни и безполезни.

Бог действа по стария начин, чрез ангели. Бог пояснява: Няма ГО, беше мъртъв, но сега е жив. Това беше фактът и Господ искаше да им покаже, че това не е нещо ново. Исус Христос им казваше това многократно, докато беше с тях. Но когато им говореше, дали разбираха всичко? От всички думи, сякаш точно тези бяха пропуснати или останаха неразбрани.

Днес Светият Дух напомня всяка дума на Господ Исус Христос. Ако Светият Дух е в теб, Той ще ти напомня и обяснява. Ако непрекъснато питаш дали дадено нещо е грях, Светият Дух не е в теб. Той е у онези, които са Го приели, дава им сила и утеха. Когато дойдат ветровете, да можеш да устоиш, защото вярата ти е дар от Бога, тя не е плод на твоето решение и съгласие на ума. Той е, който изпраща вярата в сърцата ни и я утвърждава всеки ден при най-различни обстоятелства. Но най-силното оръжие на християните е вярата, основана на Христовото възкресение, защото тя ги изпълва с надежда и упование за тяхната вечна съдба…

Жив в нашият Господ!

Христос наистина възкръсна!

Тодор Зарев