Тези неща възлизат толкова високо, че мислите на човека не могат да ги схванат; не и без Духа. Ако Утешителят не вложи в нас благодат, никой човек не може да каже Христос е мой брат. Дръзко е да казваме това или да го повтаряме често както правят младите вярващи. То е по-високо от всичко, което може да бъде казано, понеже ако сърцето не го почувства, както и трябва да стане, то не би било нищо освен една хвалба. Но ако го чувстваш вътрешно, в сърцето си, това ще бъде нещо толкова чудесно, че ти би предпочел по-скоро да не казваш нищо, отколкото да говориш за него; да по причина на величието на едно толкова добро нещо, ти вероятно би се чудил и би бил несигурен дали това е така или не.
Тези, които постоянно викат: „Христос е мой брат”, имат фанатични духове и напразно произнасят думи без всякакъв плод. Нещата са много по-различни и много по-чудни при истинския християнин, който е направен силен да се удивлява и който не смее нито да каже, нито да изповяда нещо подобно. Поради тази причина ние трябва да се стараем да не чуваме това единствено с плътските си уши, но да ги почувстваме в сърцето си, за да не бъдем толкова настоятелни, но веднага да бъдем завладени от удивление.
Истинският християнин пристъпва, вглеждайки се в себе си със страх и мислейки си следното: „О, окаяно и опетнено създание, което потъваш в грехове, достоен ли съм аз, за да бъде Божият Син мой брат? Как аз, нещастният окаяник, съм достигнал това?” Така той е удивен и не може да понесе тези неща. Със сигурност е необходимо дълбоко изучаване на Писанието, за да може човек да повярва това и то само ако го почувства. Но за да стане това християнинът трябва преди това да е съвсем умрял за себе си. Той не може да разбере това посредством кръв и плът и човешкото сърце в този живот е твърде тясно и малко, за да схване едно толкова велико нещо. Но в смъртта, когато сърцето бъде разширено, тогава ние ще опитаме това, което сме чули с думи.
В евангелието на Йоан гл. 20 Христос много по-ясно обяснява на Мария Магдалена целта и плода от Своята смърт и възкресение когато казва: „Иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.” Това е едно от най-утешителните места, с които можем да се гордеем и хвалим. Като че ли Христос казва: „Мария, иди и кажи на учениците Ми, които избягаха от Мен, които поради това заслужават наказание и вечна погибел, че Моето възкресение е за тяхно добро, т.е., че чрез Моето възкресение Аз оставих тези неща в миналото, че Моят Отец е техен Отец и Моят Бог е техен Бог.”
Това наистина са малко и много кратки думи, но съдържат в себе си много, а именно, че ние имаме една велика надежда и увереност в Бога, подобно на Самия Му Син. Кой може да хване такава преголяма радост, няма да кажа да я приеме напълно? Че един окаян и паднал грешник може дързостно да нарече Бога свой Отец и свой Бог, както Самият Христос.
Авторът на посланието към евреите гл. 2 добре си припомня думите на псалмиста и говори за Христос, Който, както той казва, не се срамува да ни нарече братя: „Ще изявя името Ти на братята си; ще те хваля.” Ако някой земен цар или благородник се смири толкова ниско, че да каже на един крадец или разбойник, или на някой, заразен с омразна болест: „Ти си мой брат”, това би било нещо, на което всеки би се удивлявал. Но сега Царят, Който стои в слава отдясно на Своя Отец, за когото никой не би допуснал да се облегне на гърдите му, нито пък това би му дошло на ум, казва на един окаян човек: „Този е мой брат”. Това е нашето единствено утешение и увереност срещу греха, смъртта, дявола, ада, закона и срещу всяко зло нещо, както за тялото така и за ума.
Освен това тъй като ние сме от плът и кръв и следователно подвластни на всеки вид злини, то следва, че такъв трябва да бъде и нашия брат, иначе той няма да бъде във всичко като нас. Поради тази причина, понеже е трябвало да стане напълно като нас, Той опитва всички неща точно както и ние, с изключение единствено на греха, за да може да бъде наш истински брат и да бъде съвсем като нас. Това посланието към евреите ясно казва във 2 глава:
„Тъй като децата са същества от същата път и кръв Той по подобен начин взе участие в същото, за да може чрез смъртта да унищожи този, който имаше власт, сиреч дявола; и да избави тези, които поради страх от смъртта цял живот са били държани в робство. Защото наистина Той не прие естеството на ангелите, но на авраамовото потомство. Понеже трябваше във всичко да се оприличи на Своите братя, за да бъде милостив и верен първосвещеник във всички Божии неща, за да извърши примирение за греховете на людете. Поради тази причина и Сам пострада; понеже бивайки изкушаван може и на изкушаваните да помага.”
Свети апостол Павел съвсем накратко и с едно бързо обобщение събира заедно ползата, целта и плодовете от страданията и възкресението на Господа, когато казва в Римляни 4:24: „Христос беше предаден за прегрешенията ни и възкресен за оправданието ни.”
Превод: Радостин Марчев