Ние всички сме чували разказа за страданията на Господа, но не е достатъчно да знаем единствено историята. По същия начин и тук не е достатъчно да знаем просто как и кога е възкръснал Христос, но и целта, както и ползата от Неговите страдания и Неговото възкресение трябва да се проповядват и да се знаят т.е. какво Христос е постигнал за нас чрез тях. Там където се проповядва единствено историята, това проповядване е глупаво и безплодно, и както сатаната, така и злите хора го познават, четат и разбират също както и ние. Но когато са проповядвани и тяхното значение и полза наистина е плодоносна и цялостна проповедта е пълна със сладко утешение.
Христос заяви смисъла и ползата от Своите страдания и възкресение, когато говори с жените в Матей 28:10: „Не бойте се; Идете и кажете на братята Ми да отидат в Галиелея и там ще Ме видят.” Това са първите думи, които те чуха от Христос след Неговото възкресение от мъртвите. Чрез тях Той потвърждава всичките Си думи и всички утешения, които е казвал преди това т.е., че те се отнасят и за нас, които вярваме в Него и принадлежат единствено на вярващите. Понеже тук Той нарича Свои братя не само апостолите, но също и тези, които вярват в Него, макар те да не са Го видели както апостолите. Той няма да отрече, когато ние Му се молим и викаме към Него, че сме Негови братя.
Нека сега всеки от нас да пристъпи напред и да се похвали със своите дела, или със силата, която е способен да получи по някакъв начин. Какво заслужиха апостолите? Петър три пъти се отрече от Христос. Всички останали ученици избягаха от Него. Те останаха с Него толкова колкото заекът остава със своите малки. Той можеше да ги нарече бегълци и изменници заради действията им в трудния момент, да, предатели и нечестивци, а не братя.
Единствено поради благодат и милост тези думи били предадени от жените и приети от апостолите. Ние чувстваме същото, когато падаме в грехове и сме обзети от осъждение. Следователно тези думи са изпълнени с утеха и успокоение, че Христос се грижи за такива окаяни хора като нас, да, и че Той ни нарича Свои братя. Ако наистина е така и Христос е наш брат, то със сигурност няма да бъдем лишени от никакво добро. Както стоят нещата между плътски братя, така стоят и тук. Тези, които са братя по кръвно родство, ползват нещата си общо помежду си, понеже имат един и същ баща и еднакво наследство; иначе те не биха били братя.
Така и ние притежаваме заедно нещата, които са на Христос, наслаждаме се на същия Баща, същото наследство не е изгубено, бивайки разделено, както става със земните наследства, но всякога става все по-богато. Понеже това е едно духовно наследство. Едно земно наследство когато се разделя става все по-малко, но в дела на Духа е така, че този, на когото е дадена една част, получава и цялото.
Какво тогава е наследството на Христос? Това е силата на живота и смъртта, греха и благодатта и всичко, което се намира на небето и земята. Негови са вечната истина, сила, мъдрост, праведност. На Него е дадена цялата сила, Той владее всички неща, над глада и жаждата, богатството и бедността; Той владее над всички неща, за които можем да помислим, без значение дали те са на небето или на земята. И за да кажа всичко наведнъж, всички неща са в Неговата сила, както вечните, така и временните. Ако аз се прилепвам към Него с вяра, ще бъда направен участник във всички добри неща и няма да получа само част от наследството, но ще притежавам заедно с Него вечната мъдрост, вечната сила. Стомахът ми няма да страда от глад, грехът няма да ме подтиква, нито ще се боя пред лицето на смъртта, нито ще се ужасявам от изгледа на сатана, нито ще ми липсва нещо от всяко добро, точно както не липсва и на Него.
Така ние можем лесно да разберем думите, казани от всички пророци и особено в Псалмите, както например Давид казва (Псалм 34:10) „Лъвчетата търпят жажда и глад, но тия, които търсят Господа няма да са лишени от никое добро”. И на друго място: „Господ знае дните на праведните; тяхното наследство ще бъде вечно. Няма да се посрамя в зъл ден; в дни на глад ще бъдат сити.” И отново: „Млад бях ето остарях, но не съм видял праведният оставен или потомството му да проси хляб.”
Всички тези неща Христос носи със Себе Си, понеже ние сме наречени Негови братя, не поради някаква заслуга, но единствено по благодат. Ако запишем тези неща на сърцата си, така че да можем напълно да ги почувстваме, би било добре за нас, но те влизат от едното ни ухо и излизат през другото. Това е, което апостол Павел толкова велико прославя в Римляни 8:14: „Понеже тези, които се водят от Божия Дух са Божии синове. Понеже не сте приели Дух на робство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновление, чрез Който и викаме: Авва Отче. Така и Духът свидетелствува с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме деца то сме и наследници; наследници на Бога и сънаследници с Христос; така че ако страдаме с Него и да се прославяме с Него.”
Превод: Радостин Марчев