„Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета. Рекох за смеха: Лудост е, – и за веселбата: Що ползува тя?… всичко беше суета и гонене на вятър.” 

(Еклисиаст 2:1-2,11)

Сега Еклисиаст изследва пътя на хедонизма и себеизразяването като решение на безсмислието на живота. Смях е дума, която се отнася до онзи вид приповдигнато настроение, което изпитвате по време на спортно събитие или на парти с храна, вино и приятели. Удоволствието, еврейската дума simha, е една по-рефлексивна радост от оценяването на красотата или превъзходството на нещо. Но в крайна сметка те са безсмислени и суетни; те се провалят сами по себе си.

Защо? Една от причините е, че с удоволствието не постига нищо. Търсенето на удоволствие може да ви въвлече в огромни разходи на време и пари и в някакъв момент осъзнаваме чистата разточителност на това.

Второ, удоволствието е гонене на вятъра, т.е. опитва се да улови нещо, което не може да бъде уловено. В този свят удоволствията са мимолетни. По ирония на съдбата, колкото повече очаквате нещата от този свят да ви доставят най-дълбоките удоволствия и удовлетворение, толкова по-неудовлетворителни ще бъдат те.

Така че животът, посветен на удоволствията, всъщност не доставя удоволствие.

Какви удоволствия търсите, за да се обновите и освежите? Намирате ли същото освежаване от присъствието на Бога в Неговото Слово? Защо не?

Молитва: Господи Боже, „сред различните и разнообразни промени на света“ нека моето „сърце непременно да се утвърди там, където се намират истинските радости “ – дори в Исус Христос, нашия Господ. Амин.

Превод: Радостин Марчев