Нарицателното „Тома неверни” се използва много и сред невярващите в Христос хора. Интересен факт е използването на библейски примери в светския ни живот. Къде се крие истината за хората, които не вярват, защото сами не са Го видели … само те си знаят. Дали много от тези хора няма да се окажат верни на вярата според времето, което за тях е отредено ние не знаем и не можем да кажем.
Само Господ определя на кого и кога да разкрива в пълнота Себе Си. Това е ясно за вярващите хора, защото познаваме посланието от Стария Завет при срещата на Мойсей и хората му с Бога, за което четем в Изход 20. Не е по силите за човек да види и да понесе на живо мощното проявление на Господ. Избраните от Него хора са благословени (за по нататъшни дела в името на Господ) с лична среща, а истински блажени са всички, които са повярвали в Него без да Го видят.
Изборът на Тома да поиска „лична среща” с Господ, Който да му даде пълен достъп до Себе Си говори не просто за човешко любопитство и неверие, но и за сила на характера, който е носил този човек. Тома отлично е знаел старозаветните послания и въпреки всичко е потърсил потвърждението, което да го укрепи. Самите ние много често сме поставени под тази вътрешна подбуда. Искаме Господ да прояви по някакъв начин волята Си, за да сме съвсем сигурни, че точно това е вярното решение. Човешко е нашето съмнение, човешко е нашето желание да видим и пипнем просто защото плътта, в която живеем тук изисква физическо удовлетворение на вярата ни. Случаят на Тома може да ни даде повод сами да изпитаме своето неверие и да утвърдим верността си към Господ. Можем да потърсим Неговото проявление в своето сърце, нужно ни е познание, а то ще изгради кураж и сила за последващото време.
Провокирана съм от темата за „неверието на верния”. Изборът на Господ да се яви на Тома последен, никак не е случайност в тези, толкова важни за света – възкресенски дни. Тома, който е бил изкусен строител е бил предопределен по чуден начин да отиде в Индия и да занесе Благовестието в тази толкова далечна като вяра и манталитет страна. „Случайността” Тома да отсъства от първата среща на апостолите с възкръсналия Христос, може би е предизвестието, което Господ е търсил, за да укрепи Тома в пътя, който е трябвало да извърви.
Самият Тома е бил прободен от копие и е било важно да знае (за последния си дъх), че тази прободна рана не е реално смъртна във вечността. Тази среща, в която Господ дава още вяра в човешкото неверие, усилва неговата ВЯРНОСТ и укрепва силите му в земния живот! Господ добре е познавал сърцето на Тома и вероятно, поради това е допуснал тези „случайности”.
Господ чете в сърцата ни, така както самите ние не можем да си представим и да познаем дълбините на собствените си мисли и готовност. Той знае кой и кога е готов, какво потвърждение е нужно за вярата ни, за да действаме уверено. Господ знае как да изцелява неверието ни и поради тази причина дава чудесата Си в точно определени моменти от живота ни. За Него е важно ние да сме ВЕРНИ ВЪВ ВЯРАТА си, защото рутината на религията не ни прави устойчиви и пробивни за Неговото царство.
Всеки от нас се нуждае от своя момент на „лична среща”. Често, за да „докоснем” раните на Господ ние се нуждаем от лично съпреживяване на човешките Му страдания и болки. Това е непосилно за преживяване в цялост, когато се опитваме да сме сами в тези моменти. Като хора се нуждаем да Му разкрием своите страдания и ние самите ще получим свят достъп до светостта на вярата. Важно е тази вяра да утвърждава нашата вярност и да ни укрепва в предоставянето на живота ни в ръцете на Господ.
Този, който веднъж се е докоснал до Светостта на Господ и е изпитал Неговата Любов, завинаги остава под Неговото влияние. Независимо от човешките колебания и страсти в моменти на трудност или на прекомерен комфорт, неверието ни бързо може да е изцелено, но верността е наш личен избор и висша цел в пътя ни тук с Господ.
Тома търсеше своето потвърждение, оставайки верен и вярващ, макар да носеше човешкото съмнение. Той продължи да бъде с останалите, вече истински укрепени във вярата си апостоли. Тома не знаеше дали ще Го види, но верността му го държеше близо и вътре във вярата с останалите. Не е записано, дали другите апостоли са искали отново потвърждение, но вероятно верни на човешката си природа те също са очаквали да Го видят поне още веднъж.
„И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!”
Йоан 20:26
Сам Господ ще положи вярата ни в собствените Си рани, когато познава сърцата ни и ние сме търсещи, молещи и жадни за Неговата воля и цялото Му познание.
„Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.”
Йоан 20:27
Силата на вярата ни се укрепва, когато сами се убедим в Неговото проявление, тя (вярата) може да е жертвено готова, когато сами изберем да Му бъдем верни до болка и смирени в пътя си напред. Силата и верността на Тома се показват в този момент с две кратни словосъчетания, те предадат цяла му преданост към пътя с Господ. Тома просто Го последва и дава земния си живот за вярата, доказвайки своята вярност!
„Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!”
Йоан 20:28