„Авраам като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си… А те рекоха: Стори, както си казал… Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е. И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него… И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар? А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син. Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.“
Битие 18:1-15
Имате ли отдавна погребана мечта? Щастие, за което от дълго време и примирено не смеете да мислите? Но един ден, срещате човек, който незнайно защо ви привлича, става ви важен, някак специален и много ви се приисква да не се разминете, това да не е мимолетно виждане, но да дойде у вас, да поостане с вас… Готови сте да го нагостите, да го предразположите.Той се съгласява. И изведнъж, по време на визитата си у дома ви, започва да ви говори за старите ви надежди, споменава, изравя прашасали, скрити на най-долния рафт на сърцето ви копнежи. Нещата стават сериозни. Нещо почва да се раздвижва в душата ви. Но на някой от присъстващите членове на семейството ви това му се вижда толкова невероятно, че чак несериозно, и се засмива… За да отседне някой при теб трябва да имаш благоволението му, да му е приятно с теб, за да го задържиш. Да се замислим как да направим на Бог да Му е приятно да е с нас…
Така например, сунамката задържа Божия човек като му направи стая, за да отсяда точно в техния дом, когато идва по тези места. (4 Царе 4:8-10).
Учениците, пътуващи за Емаус, настойчиво молеха Господа да продължи пътя Си с тях.
Авраам изми нозете на гостите си, нареди да се приготви питка, месо, да се донесе масло, мляко. При това нека отчетем, че се „завтече“, затича, за да го направи, а това беше човек на 99 години…
Има моменти, в които трябва да се затичаш, да зарежеш ежедневните неща – пране, накладки на колата и т.н., защото това са моменти на срещата ти с Господа.
Нужно е да се научим да разпознаваме такива моменти, в които до нас е дошъл Божият пратеник.
Слепият Вартимей извика Исус, а ако си беше замълчал или бе продължил с просията (с която вероятно се препитаваше), никога нямаше да получи зрението си.
Жената с кръвотечението също упорито се стремеше към срещата и допира си с Господа, иначе щеше да се размине с изцелението си.
Навярно Сара и Авраам не разбраха веднага кои са гостите им, докато не дойде пророчеството. Няма лошо да се присмееш на греха и на лошите черти от човешката природа, но, когато Бог ти говори, смехът е допустим само, ако е предизвикан от радост – израз на вяра и благодарност. В противен случай е насмешка над Бог и чиста форма на съмнение, неверие.
Прекрасно е Бог да ти говори лично, а не само чрез Словото Си. Библията е инструкция, упътване как да живеем, но не е ежедневен хляб. Ежедневният ни хляб идва дали чрез нея, дали чрез човеци, обстоятелства или тихия глас на сърцето, и ни дава да имаме персонално, конкретно напътствие за ежедневните ситуации и избори, които трябва да направим. Не знаем какво има да дойде заедно с новия ни ден, но Бог държи идните ни дни и знае какво ще ни се случи. Ако Го търсим и питаме, Той може да ни предупреди, да ни напъти. Ако само чакаме това, което има да дойде, сами сме си виновни. Не е нужно да сме вече в кашата и тогава да търсим Бога за помощ и инструкция. По-добре е просто ежедневно да Го следваме, да изпълняваме напътствията Му, за да не попадаме в клопките на лукавия. Трябва да намираме време за лично престояване пред Него- това, което ще ни даде това време не може да ни го даде нито проповедта на пастора, нито хвалението, нито никой друг…
Нека се учим чрез престояване в Божието присъствие да разпознаваме кога Той ни говори и да не презираме, но да ценим тези скъпоценни моменти.
Да се върнем към присмиването. В Матей 9:24, 25 се разказва как Исус възкреси мъртвата дъщеря на началника на синагогата – Яир, но не без преди това да изпъди подигравачите: „Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха. А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.“
Притчи 22:10 ни казва:
„Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, и свадата и позорът ще престанат.“
Има хора, които подобно на фарисеите претендират, че ти говорят от Божие име и дори задават духовни въпроси, но целта им е да се заядат, да се присмеят, да уязвят, да се заяждат, критикуват, да събарят вярата ти. Такива трябва да бъдат смълчавани, както и Исус ги смълча с контра въпроса: „Откъде е Йоановото кръщение?“ Те не можаха да отговорят, защото не търсеха истината, а извъртаха всичко според интереса си – тук нямаше отговор, който да им е полезен…Нужно е да можем да стоим зад убежденията си, да можем смело да отговаряме на всякакви въпроси, без да ни е страх – тогава ще знаем, че това, зад което стоим не е уязвимо, защото е от Бога. Но е трудно да си искрен, непоколебим и твърд, когато имаш какво да губиш.
Лесно е да приемеш Исус и да загърбиш миналото си, когато то е пълно с проблеми – нямаш какво да губиш, имаш само какво да печелиш. Но нека си спомним за богатия младеж, който изпълняваше всичко, препоръчано от закона и не му достигаше само да раздаде имота си на бедните. Дали му е било леко да чуе подобен отговор? Богатите имат какво да губят, затова се казва, че камила ще мине по-лесно през иглени уши, отколкото богат в Царството. Но утешителният контекст е, че това, което е невъзможно за човеците, е възможно за Бога (Матей 19:16- 26).
В другото евангелие се казва при описанието на същата случка, че проблемни са не богатите, а тези, чието сърце уповава, което е прилепено към богатството. Някой може дори да не е богат и пак да уповава само и единствено на малкото, което притежава- на едничката си заплата (например). Цар Давид съгреши и предизвика мор по людете, когато престана да уповава на Бога и сатана му внуши да преброи хората си, за да разчита на числеността, а не на Господната помощ (1 Летописи 21 гл.).
Йов, при все, че беше богат човек, също съзнаваше, че е греховно да уповаваш на богатството си: „Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?“ (Йов 31:24). Има значение на кого и на какво уповаваш. Няма значение количеството, което имаш или даваш. Някой може да даде 1000 лева, а друг 1 стотинка, но понеже последният я е дал от нямането си и с почит към Господа, това даване е много по-голямо от първото. Все едно ли ви е дали някой ще ви даде 1000 лв. или 1 стотинка? Не, но Бог си има всичко и не се нуждае от нашите пари. По тази логика не се нуждае и от нас. Но именно в отношението ни към Него и на Него към нас се крие ценността на едната стотинка и на едната човешка душа. Едната стотинка не променя нищо за този, на когото е дадена, но може да промени и благослови даващия, особено ако дава от сърце. Нека не презираме малките неща, защото, ако Бог ги благослови, те ще станат големи.
Неемия започна възстановяването на светия град, но се сблъска с презрението и подигравките на Санавалат, който чувайки, че се гради стената „(1) разгневи се, (2) много възнегодува, и (3) присмя се.“ (Неемия 4:1). Ако наистина делото беше малко и достойно за презрение, защо предизвика такава бурна реакция? Когато някой реагира твърде силно и почне да ни се подиграва, явно е, че силно е „настъпен“. Нека , когато ни се подиграват да не забравяме, че подигравачът силно ще омаловажи доброто в нас и в делото ни и ще преувеличи слабите ни страни, подобно на криво огледало.
Защо Сара изгони Агар? Женска ревност? Та нали тя сама я тласна в обятията на мъжа си? Подяждаха ги? Та те бяха богати! Тя я изпъди, защото видя, че сина на египтянката се присмива на сина й. (Битие 21:9) Сара нямаше да допусне да се подиграват на това, което Бог ѝ беше дал. Това, че беше права, се потвърди от факта, че Бог я подкрепи и каза на Авраам, който не харесваше решението ѝ, да послуша жена си. Изводът е, че приемем ли подигравача, приемаме и дяволските лъжи, и го оставяме да проектира в ума ни неговите изкривени представи и внушения за нас и нашето благословение.
Темата за присмиването ни касае, защото е важно да знаем как да реагираме, когато ни се подиграват, но е и предупреждение самите ние да не влизаме в категорията на присмивачите. В присмивачеството има проклетия. Не е нужно някой да те прокълне или да ти направи магия, достатъчно е да се подиграеш на родителите си, за да си навлечеш Божие осъждение (Второзаконие 27:16). Трябва да сме наясно, когато имаме вземане – даване с присмивачи, че често това са хора, които нямат духовно разбиране за нещата.
В Деяния на апостолите, когато Бог кръсти 120 човека със Светия Дух, мнозина не разбраха случващото се и решиха, че радостта и говоренето на чужди езици е в резултат от опиване на учениците със сладко вино. Човекът, който има материалистично, логично, земно разсъждение, не може да се ориентира добре в духовните неща, нито пък има желание да го стори. За него това е глупост, както си го и пише. Затова винаги има конфронтация между духовния и плътския човек, като последния обича да се присмива на първия.
И все пак… Мечтите, които си погребал, над които дори ти самият (подобно на Сара) се смееш, не са погребани от Бога.
Защо се смееш? Има ли нещо невъзможно за Бога? Не ти ли казва Бог, подобно на случката с момичето на Яир: „Тя не е умряла, а само е заспала!“? Изборът е твой – да се засмееш или да повярваш… Ще дойде време хлябът ти, хвърлен по водата, макар и след много дни, да се върне при теб (Еклесиаст 11:1)… Ще доде време да кажеш за блудния си син: „Бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.“ (Лука 15:32). Когато умрат мечтите ни, когато „Лазар“ умре, бързаме да го погребем, за да не мирише.
Но Бог не бърза и на точното време го възкресява.