„Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, и оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне. Това е злото между всичко, което става под слънцето, че една е участта на всичките, и най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.”

                                 (Еклисиаст 9:2-3)

В Еклисиаст 9:2 са описани добрите и злите, религиозните и нерелигиозните хора – и се стига до правилния извод, че под слънцето всички ги застига една и съща съдба. Ако този свят е всичко, което съществува, когато умрем, ние изгниваме, а когато умрат всички, които знаят за нас, дори споменът ни изчезва.

Синклер Фъргюсън казва, че „мисловният експеримент“ на автора ни води към определено заключение.

„Подобно на [останалата част от] Библията (Исая 22:13; 1 Коринтяни 15:32) [авторът] вижда, че има само едно логично заключение за живота, ако той няма посмъртна надежда, няма обещание за възкресение: да ядем, да пием и да се веселим. Утре ще умрем. Признаването на това… не е нищо повече от въпрос на честно мислене.” А сърцата на хората… са пълни със зло. Грешната човешка раса наистина обитава света, който заслужава, където добрият и злият живот не се възнаграждават удачно и подобаващо.

Ние вече сме изпитали някои от благословенията на обновлението в живота си чрез делото на Христос на кръста, приложено от Светия Дух.

Направете списък на всички области на смърт, разпад и зло, които все още трябва да разгледате в собственото ви сърце.

Молитва:

Господи, книгата Еклисиаст болезнено ме провокира да призная, че Ти си цялата ми надежда и единствената ми надежда. Помогни ми да вдигна очите си „над слънцето“, като постоянно помня, че макар че един ден Ти ще оправиш всичко, дотогава нищо няма да е напълно наред. Амин.

Превод: Радостин Марчев