„Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета. Весели се, младежо, в младостта си и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, и ходи по пътищата на сърцето си, и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд. Затова отмахни от сърцето си досадата, и отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя; Защото младостта и юношеството са суета.” 

(Еклисиаст 11:8-10)

Авторът казва не само, че не трябва да се изненадваме от мрачните времена, но и че трябва да помним колко мрачни са били тези времена. Трябва да разберем, че „всичко временно ще ни разочарова“ до известна степен. „Трябва да се изправим пред този факт или в противен случай ще бъдем смазани от него“.

 Радостта на вярващия трябва да се основава на нещо, което може да устои на неизбежните „мрачни дни“, които ще дойдат поради падението на света. Едно от тези неща е добрата съвест. Това означава, че трябва да помним Божия съд. Посланието: Наслаждавайте се, но не правете неща, които не можете да оправдаете пред Бога. Наслаждавайте се, но пазете съвестта си чиста.

Последно, не скърбете за младостта и енергията, когато те угаснат. „Да боготворим младостта и да се страхуваме от загубата ѝ е пагубно; това разваля дара още докато го имаме”.

Timor mortis conturbat me е рефрен в много стихотворения. Той означава „Страхът от смъртта ме тревожи“. Страхувате ли се от остаряването, болестите и смъртта? 

Дали ще ги посрещнете сами, или с Исус до себе си?

Молитва: Отче, когато нещата не вървят добре, най-големият ми враг е самосъжалението. То ми нашепва, че заради страданието си заслужавам удоволствия, които знам, че са погрешни. Спаси ме от самосъжалението, като гледам на Исус, Който страда вярно за мен. 

Амин.

Превод: Радостин Марчев