„А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.  И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.”

                                                      (Йов 1:9-12)

Бог позволява на Сатана да нарани Йов, който в сравнение с другите хора не заслужава живот, изпълнен с повече от обичайните страдания. Съвременните читатели може би ще се ужасят от тази история, но тя показва в повествователна форма асиметричното отношение на библейския Бог към страданието.

Първо, забележете, че всички лоши неща, които се случват на Йов, са идея на Сатана. Бог не причинява активно злините и страданията. Бог не е създал свят с болести, бедствия и смърт в него. Хаотичните сили на злото са освободени, когато човешкият род се отвръща от Бога и тъканта на света започва да се разпада (Битие 3:17-19). Но от друга страна, Бог все още има абсолютен контрол.

Бог суверенно ограничава и направлява страданието – „на него да не туриш ръка“.

И двете истини са необходими, за да посрещнем и преминем с мир през житейските проблеми. Трябва да знаем, че Бог никак не се радва да ни вижда в болка, и в същото време трябва да знаем, че зад нея съществува план.

Дали страданието някога ви е карало да се съмнявате в Божията доброта? Избройте причините.

Молитва: Господи, изкушаван съм както да мисля за Теб като за жесток, така и да мисля, че животът ми е извън контрол. Това са идеи, които не успокояват, а измъчват. Ти си любящ и контролираш ситуацията. Само тези взаимно допълващи се истини ще ми помогнат да премина! Помогни ми да повярвам в тях и да ги проумея.

Амин.

Превод: Радостин Марчев