След като започнах поредицата, в която разглеждам изрази от съвременния български език, които са заимствани от текста на Библията, по един или друг начин се запознах с работите на няколко души, които са се трудили по темата, повечето от които имат много по-систематични познания в сферата на езикознанието от мен. В този смисъл тази поредица не е нещо, каквото не е правено досега, а също с облекчение разбирам, че няма нужда да търся някаква изчерпателност. Така продължаваме с изразите, които на мен са ми интересни и за които искам да споделя неща, които ми се струват съществени.
Фраза 6
„Да сложиш пръст в раната“
Библейски оригинал:
Йоан 20: 27:
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
Интересно е, че с тази история е свързан с друг фразеологизъм в съвременния български език „Тома Неверни“. Това е своеобразен нов прякор на апостол Тома, който според Йоан (11:16; 20:24) вече си има прякор и той е Близнак. Твърде спорно е доколко този спонтанно възникнал прякор изобщо отразява по смислен начин разказаните от Йоан събития.
В българския език изразът „да бръкнеш с пръст в раната“ се отнася до ситуация, в която някой проявява прямота, граничеща с липса на тактичност. Очевидно кореспондира с множеството ситуации, които възникват в ежедневието, когато запознатите с обстановката са възприели поведение да заобикалят някаква тема или минало събитие, но се намира някой, който да не спази тази линия на поведение. Изглежда обаче няма изрична осъдителност в смисъла на фразеологизма. В действителност хората са склонни да не повдигат травматични теми и ситуции и това превръща твърде голяма част от общуването ни в минно поле от самоналожени табута. Така „бъркането с пръст в раната“ може да се възприеме и като освобождаваща от сковаващите табута прямота.
Отнесено към разказаната от Йоан случка, прави впечатление, че Тома е воден не точно от неверието си, а от някакво неизказано травматично усещане. Твърде невероятно е, да вярва, че неговите 10 другари с които 3 години са следвали Исус са се наговорили да си съчинят историята, че възкръсналия Исус се е явил в ставята, разговарял е с тях и се е хранил пред тях. По-скоро в Тома има някаква вътрешна задръжка да се присъедини към споделеното преживяване на другите ученици и да участва заедно с тях в свидетелството за възкресението на Христос. Тревожните думи на Тома от случила се по-рано история (Йоан 11:16) сякаш говорят на едно върешно напрежение и несигурност, които го измъчват от по-продължително време.
В този смисъл думите, с които Исус се обръща към Тома са по-скоро Неговото слагане на пръст в раната на ученика Му. Агонията на Тома, самотата на Тома, травмата на Тома са забелязани от Господ и Той показва пълна откритост, достъпност и ангажираност към него. Това преобръща Тома и той потъва в поколонение и обожание (Йоан 20:28), сърцето му е отново цяло, той е приобщен към радостта и свидетелството на другите ученици.
Историята завършва с думите на Исус “ти видя и повярва, блажени са ония, които без да видят повярват“(Йоан 20:29). В тези думи няма укор към Тома, защото в изцелението и радостта на Тома няма нещо, което е удържано от него. По-скоро тук има удивително обещание към читателите на историята.
Дали носим травми, свои вътрешни задръжки, основани на някакъв наш индивидуален жизнен опит, които ни правят неспособни да се присъединим/завърнем към общността на радващите се в победата на Господ над смъртта? И така месец след месец, година след година, стоим в травмата си и гледаме някак отстрани обещанията и благословенията, които Господ споделя с учениците Си. Изглежда Христос не казва, че ще направи нещо за травмата ни. А ни обещава, че ако ние направим нещо – а именно да повярваме въпреки травмата, животът ни ще се изпълни с радост и удовлетворение от общуването с Него.
Защото Неговите рани имат по-голяма власт и последствия върху живота ни от нашите.