Последният портрет е славното видение на новото творение в Откр. 21:1-8, което след това е доразвито в две следващи видения: едното от които описва Новият Йерусалим и невестата (Откр. 21:9-27), а другото възстановеният град-градина (Откр. 22:1-5).
Заявлението, че в новото творение няма море (ст. 1), символично показва, че злото (често свързвано с морето; напр. Откр. 13:1-10) е окончателно изкоренено.
Цялата сюжетна линия на Библията е насочена именно към тази сцена. Фактът, че Новият Ерусалим „слиза“ от небето, подчертава божествената инициатива за помирение на цялото творение. Може би е изненадващо, че това възстановяване е описано като град, или по-точно като град-градина.
Нещо повече, Новият Ерусалим е едновременно място и народ, за което говори флуидността между „Ерусалим“ и „невеста“ в целия пасаж.
Заветният език относно Бога и Неговия народ отекнал още в Битие 12, продължава да звучи в останалата част на Библията (напр. Лев. 26:11-12; Ер. 31:33; Езек. 37:26-27; Йоан 1:14; 1 Петър 2:9-10) и тук достига своята кулминация. Старият ред на греха, проклятието и смъртта е заменен от новия ред на поклонение, благословение и живот. Съпътстващото обещание всичко да стане ново напомня за Исая 65:17 (вж. 2 Кор. 5:16). Още веднъж цялостният славен Божи план е разкрит в титлата „Алфа и Омега“, което показва, че Бог, Който е започнал човешката история, е Този, Който ще я доведе до нейния предвиден telos, или край.
В първото продължение на първоначалното видение (Откр. 21:9-27) сливането на мястото (новия Ерусалим) и хората (невестата) се развива, когато ангелът кани Йоан да дойде и да види невестата (ст. 9), а след това описва подробно блясъка на града (ст. 10-21). Огромният размер на града (ст. 16) символично гарантира, че в него има място за всички изкупени. Кубичната му форма напомня за Светая Светих и показва, че цялото ново творение е свято Божие пространство.
Шокиращото разкритие, че в новия Ерусалим няма храм (нечувано в древния свят), също подсказва, че цялото пространство е свят храм, като по този начин напомня за първоначалния план на Бога народът Му да живее с Него в святото Му пространство (Бит. 1-2). Съвсем уместно е земните царе да донесат своя блясък, слава и почит на истинския Цар (Откр. 21:22-27; срв. Ис. 60:1-12).
Във втората разработка (Откр. 22:1-5) фокусът се премества върху възстановения Едем с образите на лековитите води на реката, която тече от трона, и многоликото дърво на живота. Както коментира Грегъри Бил:
„Едемските образи, които започват да се появяват в Откровение 22:1, отразяват намерението да се покаже, че изграждането на Храма, започнало в Битие 2, ще бъде завършено в Христос и Неговия народ и ще обхване цялото ново творение. . . . [Христос] е олицетворение на Божието присъствие на земята като въплътен Бог, като по този начин замества Храма, който всъщност през цялото време е бил предобраз на Христовото присъствие.”
Това уточнение е последвано от няколко заявления, че истинският Цар идва скоро (ст. 7, 12, 20), като Този, Който благославя (ст. 14), и е обещаният Давидов Цар (ст. 16). Видението завършва с образа на изкупените, които царуват завинаги с Агнето (Откр. 22:5) – окончателното възстановяване на истинската идентичност на Божия народ.
Наистина „[световното] царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Месия, и Той ще царува во веки веков“ (Откр. 11:15).
Откровение ни предизвиква да се замислим къде е истинската ни вярност, като ни пита на кого и на какво се покланяме. Може да е лесно да отговорим прибързано на тези въпроси, уверявайки се, че се покланяме на Исус Христос, без да осъзнаваме силната власт, която фалшивите разкази имат върху нас – разкази, които ни пречат да видим и да съобразим живота си с истинския разказ, който е описан в цялата Библия и чиято кулминация е книгата Откровение.
Тези широко разпространени фалшиви разкази затъмняват истинския разказ, че единствено Исус Христос е истинският Цар, Който управлява единственото истинско царство. В това есе бяха представени пет портрета на възкръсналия Христос в Откровението – всеки от които потвърждава и развива този истински разказ. Нещо повече, всеки портрет предлага силна критика и коректив на многобройните фалшиви разкази, които непрекъснато ни изправят пред необходимостта да подкрепяме самозвани „царе“, които управляват самозвани „царства“. Въпреки че първоначалният контекст на Откровението е Римската империя, не е трудно да се открият съвременни паралели с екстравагантностите и експлоатацията на римляните.
Тогава, както и сега, общността на изкупените е призвана да живее в съответствие с крайната реалност на истинския Цар и Неговото царство, да разобличава и пророчески да призовава истинското естество на фалшивите разкази, да се противопоставя на съучастието в тези разкази и да насочва света към надеждата и обещанието на истинския разказ за възкръсналия Цар Исус. Всъщност да провъзгласяваме, че Исус е Господ, истинският Цар, означава да провъзгласяваме със смелост и убеденост, че императорът (в каквато и да е съвременна проява) не е такъв.
Превод: Радостин Марчев