Снимките. Снимаме, за да запечатаме момента. За да се върнем към него и да преживеем отново частица от него, някак да го удължим.

Интересни са снимките на места, сгради, особени проявления на светлината. Но сякаш най-скъпи са ни снимките с хора. Снимаме се пред сгради, снимаме се пред пейзажи, снимаме се в специални или семпли моменти. 

Снимките са памет. Голямата част краткосрочна памет, защото никога няма да ги видим втори път. Някои от тях са специални и ще запомним. А към някои ще се връщаме специално. Но и най-добрите ще бъдат форма на памет, най-много докато са живи тези, които ни обичат. А снимките, които оцелеят и след това ще бъдат вече артефакт. Свидетелство за това какво са обличали, как са изглеждали и какво са ценели хората от нашето време.]

Снимките се провалят като увековечители. Сградите и пейзажите ще останат задълго, а сниманите хора ще изчезнат и дори снимките с тях няма да ни свързват никого с тях. Снимаме, снимаме, снимаме, защото искаме да съхраним, защото усещаме, че това което сме, това, което са скъпите ни хора, а също и преживяната любов и красота не бива да изчезнат.

И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Йоан 12:50

ююююююююююююююююю

Бог заповядва да не изчезнат.

Бог заповядва вечен живот.

Просто животът се спасява не чрез снимки и спомени. Спасява се чрез думите на Христос.

Искаме, усещаме, копнеем да не изчезнем. Тогава имаме нужди от думите, които Исус говори, "както Мюу ги е казал Отец".

Той заповядва вечен живот.