„Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлостта си, се е увлякло тайно сърцето ми, и устата ми са целували ръката ми…“

                                                                                      Йов 31:26-27

Сърцето се увлича. Днес това свойство на човешката душа е издигнато на пиедестал, счита се за най-висша ценност. Стига нашето действие да е следствие на сърдечно увлечение, считаме, че постъпката е оправдана и дори достойна. Не смеем да бъдем критични към действията, вследствие на увлеченото сърце.

И точно затова днес сме жестоки към човешкото сърце. То наистина осигурява най-наситени и автентични преживявания, но е неспособно да замести нуждата от цялостен, задълбочен и непротиворечив мироглед, не е в състояние да компенсира липсата на последователни ценности и интегритет. Сърцето е нежно, съкрушимо и чупливо.

 "Следвай сърцето си!" може да означава буквално "бъди жесток към сърцето си", защото сърцето ни се отблагодарява, когато е защитено със здрав смисъл и е безкрайно уязвимо, когато го използваме, вместо смисъл, мироглед и ценностна система.

Сърцето се уморява, сърцето боледува и в крайна сметка сърцето се смалява. Добре е да пазим сърцето си, а не да го експлоатираме жестоко, вярвайки, че това няма да го унищожи.

Притчи 4:23: 

„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“