Сърцето ти да не завижда на грешните, но да пребъдва в страх от Господа цял ден, защото наистина има бъдеще, и надеждата ти няма да се отсече…. Не се раздразвай, поради злодейците, нито завиждай на нечестивите, защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

                                  (Притчи 23:17-18; 24:19-20)

Завистта идва в резултат на две наши безпокойства.

Първо, ние сме обсебени от това какво заслужаваме. Сърцата ни отказват да си спомнят за благодатта и вместо това мислят само за това, което сме заслужили.

Второ, ние сме заети с настоящето.

Решението е да гледаме нагоре към Господ (Притчи 23:17б) и да се взираме напред с надежда (Притчи 23:18). Тоест трябва да осъзнаем, че истинската ни награда е заради Божията благодат. Също така трябва да помним, че в крайна сметка на вярващите няма да им липсва нищо (Псалм 17:15).

Християните имат един начин да „гледат нагоре“, който Притчите не могат да им дадат. Исус не се оплаква, че е осъден на смърт, когато е заслужавал живот – всичко това, за да можем да имаме живот ние, които сме заслужавали смърт.

Исус е бил най-независтливият човек, живял някога. Когато осъзнаете какво е направил Той за вас, това ще започне да подкопава завистта ви. Ако Той не се е оплаквал, когато е получил живот, безкрайно по-лош от този, който е заслужавал, защо да се оплакваме и ние, когато получаваме живот, безкрайно по-добър от този, който заслужаваме?

Виждате ли колко по-малко се радвате на живота, защото толкова мислите за това какво заслужавате? Как може Евангелието – примерът на Исус – да ви помогне да спрете това?

Молитва: Господи Исусе, Ти не заслужаваше смъртта, която получи, но не се оплакваше. И аз не заслужавам спасението, което получих чрез Твоето страдание, но Ти не се оплакваш и за това. Хваля Те за Твоя щедър дух и Те моля да го възпроизведеш в мен.

Амин.

Превод: Радостин Марчев