Скъпи читатели, запознайте се с Даниел и Биляна Димитрови.  Даниел Димитров е завършил електроинженерство на френски език и управление на проекти в Технически университет София. Към днешна дата е мениджър ключови клиенти в АББ България. Биляна Лесидренска-Димитрова е ландшафтен архитект с над 15 години опит в областта на инвестиционното проектиране, запазване и рекултивиране на градски и промишлени терени. През последните 7 години е съосновател в Ботаник лаб – компания с фокус интериорно озеленяване и иновации, които свързват хората, растенията и технологиите. Те са семейство от 5 години и са бкагословени с прекрасна дъщеричка Елисавета, която е на 1 година и 7 месеца. Служат на Господа с всичките си дарби в църква Зое.

ЕВ: Скъпи Даниел и Биляна, благодарим ви, че приехте да се включите с това интервю, за да отпразнуваме и тази година Седмицата на брака. Разкажете накратко за нашите читатели, кое или какво ви събра? Много ли време ви трябваше, за да намерите пътя един към друг?

Биляна: С Дани се запознахме в местната църква „Зое“, която посещаваме. Преди 8 години той беше част от екипа за посрещане и настаняване на хората, и така се срещнахме на входа на залата. По-късно, на сватба, където бяхме гости, започнахме да общуваме по-интензивно. След една година се сгодихме, а няколко месеца по-късно се оженихме. В началото имахме много различия, но вярата в Бога и основните ценности, които споделяхме, ни обединиха и ни дадоха стабилна основа, върху която да градим бъдещето си.

Даниел: Запознахме се в църква. Първи стъпки един към друг направихме по време на сватбеното тържество на наши приятели, които в последствие станаха наши кумове. Според мен нещата се развиха сравнително бързо и в рамките на година и няколко месеца минахме през всички фази – от приятелство, през годеж и сватба.

ЕВ: Според Библията, в брака двамата стават едно, но често пъти хората, които не четат Писанието, ни обвиняват, че бракът обезличава отделната личност. Какво бихте отговорили на подобен коментар?

Биляна: Бракът за мен е неповторима форма в живота на човека, създадена от Бога. В него двама души откриват спътник, приятел и опора. Лесно е човек да свикне с мисълта и да приеме съпруга или съпругата си за даденост, но когато дойдат изпитанията, подкрепата, която можеш да намериш в партньора си, e несравнима благодат. Както казва и словото: „Ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне. И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам? И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.“ (Еклисиаст 4:10-12).

От личен опит, бих казала, че съпругът ми е основен източник на насърчение, думи за издигане и подкрепа в посока на развитие и надграждане. Смятам, че именно семейният ми живот ми е дал възможността да процъфтявам както професионално, така и лично.

Даниел: Според мен такъв коментар би дошъл предимно от хора, които са несемейни. Всеки, който е женен, знае много добре, че колкото и единни да сме, в същото време  има  и толкова различия (казвам го в напълно добър смисъл). Лично при нас има много области от ежедневието ни, в които сме на различни мнения – от работата, до любимия въпрос „какво ще ядем?“, представа за прекарване на свободното време, социални активности, та дори понякога и въпроси свързани с отглеждането на детето ни. 

Силно вярвам, че трябва да сме единни и в единомислие за основните въпроси, вярвания, ценности и убеждения, за да може един брак да функционира пълноценно. За останалите неща е добре да има различия и взаимно допълване, защото Бог ни е създал точно такива –  чудни и различни.

ЕВ: Трябва ли да променим ориенталската тенденция в брака, според която отглеждането на деца е основно женска работа?

Биляна: Всяко семейство има свободата да избира формата, в която ще съществува. В случай, че мъжът би могъл да покрива изцяло финансовите нужди на семейството, а жената намира удовлетворение в това да бъде посветена на децата и дома – това е добро. Добро е също и когато двойката разпределя семейните ангажименти и отглеждането на децата по начин, по който се чувстват балансирано. Някои казват, че ключът към баланса е или всеки да поема това, което харесва, или да прави нещата, които другият партньор най-малко харесва. 

Смятам, че в семейството е важно решенията да се вземат в съгласие, разбиране и на нуждите на отсрещната страна, и в търсене на Божието водителство за сезона, в който се намира двойката.

Даниел:  Това, според мен, е много актуален въпрос и може да се каже доста. Ще се опитам да бъда максимално кратък.  Жените в продължение на векове са били потискани, без право на глас и е имало конкретен стереотип – каква трябва да бъде жената и каква е ролята ѝ в семейството. На места това схващане се е запазило и до днес. От друга страна, в последните 20 години се наблюдава обратната тенденция. Еманципация, Феминистки движения, жени на ръководни постове в големи корпорации.  Всичко това към днешна дата довежда до една огромна заблуда, че работата и доказването в обществото при жената трябва да е на първо място.

Аз лично вярвам, че една от най-важните арени за доказване, е именно е семейството. На първо място трябва да се стремим да бъдем добри съпрузи, родители и партньори, а не да търсим одобрението на колеги, приятели и т.н. Вярвам, също така, че когато има една здравословна основа, отглеждането на децата ще бъде привилегия и за двамата родители, а не наказание.

Посланието ми към всички родители е следното: няма никакво значение колко сме успешни на работа, в църква, в служение  или на друго място, ако сме се провалили като родители и съпрузи.

ЕВ: Когато брачните партньори са посветени християни, те използват дарбите си и в служение в църквата. Какво е вашето служение?

Биляна: В последните 4 години служим и се грижим за членовете на нашата църква, във възрастовата група между 25 и 35+ годишните. Тази група е в относително сходен сезон от живота си, когато инвестират времето си в професионално развитие, срещат своя партньор, стават родители и същевременно искат да бъдат активна част от общност с други християни. Фокус за нас е да изграждаме взаимоотношения по между си, да реализираме обществено значими каузи, и най-вече да търсим Бог заедно. Ние виждаме ценност в изграждане на взаимоотношения, които водят в посока на растеж и приближаване към Господа.

Даниел: След като се оженихме,  Биби  се присъедини към  служението,  на което бях лидер по това време– „екип за свързване“. Идеята на това служение е да се грижи за хората, които идват отскоро, да се опита да се свърже с тях и да ги насочи към всичко, случващо се в живота на църквата. Неизменна част от служението е събирането на молитвени нужди, ходатайстване за тях през седмицата, както и свързване с хората, откликнали на призива за покаяние. 

В последните години сме младежки пастири на служението SOL (“Seasons of Life“) в нашата църква, което обхваща младежите между 25 и 40 години. В този интервал хората могат да бъдат в най-различни сезони от техния живот – студенти, тепърва прохождащи на работното място, утвърдени професионалисти, млади семейства, семейства с деца  и т.н. Идеята е да съберем цялата палитра и да създадем здравословна среда за среща с Бога, изграждане на взаимоотношения и ученичество.   

ЕВ: Как се справяте с предизвикателства в брака?

Биляна: До момента не съм открила формулата на успеха. Това, което вярвам и се опитваме да правим, е, когато дойдат предизвикателства да се изслушваме, което често пъти се налага да го правим по няколко пъти за едно и също нещо, докато наистина чуем какво казва другият. Молим се заедно всеки ден, обикновено вечерно време. Общата молитва ми дава добра перспектива и яснота, къде е сърцето на Дани за дадена ситуация.

Друга стратегия, която използвам, е да поставям ситуацията в перспектива – ако предизвикателството е много голямо, се стремя да гледам отвъд настоящия момент и да поставя вярата си в това, че Бог има план и изходен път. И по същия начин, ако предизвикателството се окаже „камъче“ по пътя, благодаря на Бога, че ни дава сила за всеки ден.

Даниел:  Бракът освен с  „цветя и рози“ е изпълнен и до голяма степен с предизвикателства. Това  по никакъв начин не трябва да спира несемейните ни читатели.  Предизвикателства и различни гледни точки винаги ще има. В такива моменти е важно да си поемем дълбоко въздух и да подходим с разбиране и любов. Голяма част от разногласията в брака произхождат от не посрещнати очаквания. Основополагащо е всеки ден да се молим за  брачния си партньор в скришната си стаичка, както и да прекарваме време в обща молитва един за друг. Вярвам, че колкото повече се молим един за друг, и издигаме Бога в нашите бракове и взаимоотношения, толкова по-лесно ще се справяме с предизвикателствата. 

ЕВ: Моля ви, цитирайте любим библейски стих или цитат от книга, които са ръководещи за вас, за да насърчите читателите ни в Седмицата на брака.

Биляна: Исая 43:1-3 – А сега така казва Господ, Творецът ти, Якове,

и Създателят ти, Израелю: Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали.  Защото Аз съм Яхве, твоят Бог, Светият Израелев, твоят Спасител; за твой откуп дадох Египет, за теб – Етиопия и Сева.

Даниел: Еклисиаст 4:9-13:

По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд. И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне. И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее? Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно.

„Мъжете се женят с надеждата, че жените им никога няма да се променят. Жените се омъжват с надеждата, че мъжете им ще се променят. Накрая и двамата остават разочаровани.“

Алберт Айнщайн