От известно време в сърцето ми тегне голямо бреме.
Като евреин, вярващ в Господ Исус Христос, не мога да мълча, когато чувам християни да твърдят, че Бог е приключил с моя народ. Те заявяват, че Израел се е провалил, а църквата е заела мястото му. Те смятат, че обещанията, които Бог ни е дал, вече не означават това, което ясно казват.
Повярвах в Господ Исус Христос, без дори да съм чел Новия завет. Именно чрез Еврейските писания, и по-специално книгата на Исая, разпознах своя Месия.
Когато Исус поучаваше, Новият завет още не беше написан. Когато Павел, Петър и Йоан се позоваваха на Писанието, те насочваха читателите си към Еврейските писания. Законът, Пророците и Псалмите бяха за тях авторитетното Божие слово. То разкрива Неговия характер, Неговия Месия и Неговия план за изкупление.
Как тогава е възможно да съществува такова невежество относно Стария завет сред онези, които твърдят, че следват Исус Христос?
След като представих неоспоримите доказателства от Еврейските писания в книгата „Декретът за Израел“ (The Israel Decree), някои ми казаха, че това не е достатъчно. Те искаха доказателства от Новия завет – от думите на самия Исус и на апостолите.
Това предизвикателство се превърна в нещо дълбоко лично.
Този път реших да се обърна не само към света – чиято библейска неграмотност мога да разбера, – но и към онези така наречени последователи на Христос, които отхвърлят Стария завет, въобразявайки си, че Новият завет разкрива един различен Бог с различен характер и природа.
Богът на Новия завет е същият Бог, разкрит в Стария завет. Той не се променя. Неговият характер не се променя. Неговата природа не се променя. И обещанията Му не се променят.
Това предизвикателство ме подтикна да се съсредоточа върху два основни въпроса:
▪️ Какво разкрива цялостния Божий план за Неговия неизменен характер и природа?
▪️ На какво всъщност ни учат писанията на Новия завет относно Израел и църквата?
Ако Бог можеше да отмени обещанията Си към Израел заради нашите провали, как би могъл някой да Му се довери, че ще остане верен въпреки неговите? Това е нещо повече от спор за Израел, църквата или библейските пророчества. Тук става въпрос за самата същност на Божия характер.
Моят народ многократно Го е разочаровал. Бог никога не ни е разочаровал. Той ни съхрани през векове на преследване, върна ни в древната ни родина и продължава да разгръща обещанията Си пред очите на света.
Израел не е заменен, отхвърлен или забравен.
А този товар в сърцето ми сега се превърна в нещо много по-голямо…
Автор: Амир Царфати