„Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо. Имотът на богатия е укрепен град за него, и той е висока стена във въображението му.”             

                         (Притчи 18:10-11)

В древността стената е била сигурно място при нападение, но укрепената кула е била още по-добра. Тези две притчи казват, че всеки има място на най-голяма сигурност, „крепост“, нещо, за което казва: „Ако имам това, ще бъда в безопасност“. Богатите, силните, красивите – всички те смятат, че тези неща са техните „кули“.

Но мъдрият човек се устремява към името на Господа. В Библията името на Бога е начин да се говори за Неговата природа и качества. Да тичаш в Божието име означава съзнателно да повтаряш и да си казваш кой е Той. По време на бурята Исус пита уплашените Си ученици: „Къде е вярата ви?“ Той ги упреква, че не помнят всичко, което са Го виждали да върши (Лука 8:25).

Ако се паникьосвате, вие не успявате да си спомните (да се „затичате“) към Неговата сила, Неговата мъдрост, Неговата любов към вас. Самоконтролът във всяка ситуация е критичната способност едновременно да разпознаваш и да избираш важното пред спешното. Да почитаме, да се доверяваме и да угаждаме на Бога е винаги най-важното нещо.

С каква трудност се сблъсквате в момента? Кое Божие качество може би забравяте – и може да ви помогне много, ако си го припомните?

Молитва:

Господи, колкото повече си в периферията на мислите и чувствата ми, толкова по-малко самоконтрол имам. Колкото повече си в центъра, ярко пред очите на сърцето и вниманието ми, толкова повече мога да се контролирам. Господи, грабвай и задържай вниманието ми, миг след миг, за да мога да живея както трябва. Амин.

ПРЕВОД: Радостин Марчев