Няма много съобщения за нападения срещу християни в Бутан. Всъщност, новините от Бутан са сравнително оскъдни.
Сгушена между гигантите Китай и Индия, тази планинска нация с 800 000 души е останала доста изолирана от останалия свят. И въпреки това Бутан, едно привидно спокойно малко будистко кралство-отшелник, което набляга на „брутното национално щастие“, в момента се нарежда сред страните, в които има най-много репресии спрямо християните.
Първият известен контакт на Бутан с християнството се е случил преди почти точно 400 години, когато двама португалски йезуитски свещеници са дошли да евангелизират. Християнството започва да набира скорост през втората половина на 20-ти век, главно благодарение на медицинските мисии. През последните десетилетия се наблюдава нарастващо присъствие на петдесятното християнство, което сега вероятно е най-разпространената форма на християнско поклонение.
Будистите съставляват повече от 80% от общото население, а останалата част се състои предимно от индуси. Според оценките, християнското население е между 1% и 2%.
Изглежда, че трябва да се върнем доста години назад, за да получим конкретен доклад за антихристиянското насилие в Бутан. Но съществува широко разпространено мнение, че християнството се противопоставя на духовното наследство на страната и нарушава социалното единство. Допълнителен фактор тук е, че повечето християни в Бутан са етнически непалци. Бутан има сложни отношения с етническото си непалско население, независимо от религията. Към края на 20-ти век много местни бутанци се притесняват, че етническите непалци придобиват твърде голямо влияние в страната им.
През 21-ви век отварянето на барове и нощни клубове в Бутан се смята за спорно. Но подобни заведения не предизвикват толкова противоречия, колкото наличието на християнска църква. Нито една християнска църква не е получила официално одобрение; следователно християнското богослужение трябва да се провежда в частни домове.
Малко след като нов крал се възкачва на бутанския трон през 2008 г., страната предприема реформи, включително приемането на нова конституция, която, наред с други разпоредби, гарантира свободата на религията.
Бивш бутански политик в изгнание обаче отбелязва, че тези реформи са „направени на хартия“ и все още не са довели до значителна промяна на обществено ниво.
През последните няколко години страната преживява значителен спад в свободата на пресата. А най-скорошната международна класация за свобода на пресата показва, че Бутан пада до най-ниската си регистрирана точка.
Освен чистия въздух, Бутан е дом на много сложни и красиви будистки храмове.
„И до известна степен индуистки храмове също… но не и църква“, каза „Андрю“, чието истинско име се пази в тайна от съображения за сигурност. Андрю е християнин, който живее в Индия близо до границата с Бутан и има контакт с бутански християни.Той е един от няколкото християни от Индия, които дискретно служат на вярващите в малката си съседна страна.
Евангелизацията не е разрешена. Християните от други страни, които се занимават с подобни дейности, „трябва да бъдат много внимателни, за да не бъдат хванати“, каза Андрю. Бутан е известна със затваряне на пастири, въпреки че те често могат да получат освобождаване след заплащане на значителна глоба.
Андрю казва, че християните в Бутан имат „известна свобода на религията, но не им се дават пълни права“ и „те са наблюдавани“. Той добавя, че не познава бутански християни, които са претърпели физическо нападение или изземване на имущество. Някои бутански християни са се оплакали, че трудно намират държавна работа.
Християните в Бутан са разочаровани, че не могат да осигурят гробни места за починали вярващи. Въпреки че не е изрично посочено от закона, съществува схващане, че мъртвите тела в Бутан трябва да бъдат кремирани.
Въпреки ограниченията, независимо дали официални или други, в Бутан има активна християнска общност, а някои нелегални църкви се състоят от над 100 души.
Андрю разказва, че християнското богослужение е във възход в Бутан и че правителството „е доста загрижено за неговия растеж“.
Както с почти всичко останало в тази страна, всяко малтретиране на християните има тенденция да се задържа извън международния радар.
„Вярващите в Бутан са едновременно радостни и уплашени“, казва Андрю. „Радостни, защото са повярвали в Христос. Но уплашени заради това, което може да им донесе утрешният ден.“
INTERNATIONAL CHRISTIAN CONCERN