През тези 30 години, в които съществува, „Евангелски вестник“ винаги е бил от изключтелно културно и духовно значение, но през 2025 сякаш необходимостта, значимостта и ролята му са още по-големи.
В тъмните дни на страхове, паника, безразличие към ценностите и наличието на все повече духовни заблуди, светлината на „Евангелски вестник“ е по-нужна от всякога. Времето, в което живеем, е време на криза за истината и напомня духовна пустиня.
2025 г. е година на технологичен шум, на изобилие от информация, но и на духовна празнота. Хората са объркани, тревожни, затворени в себе си. В такъв свят е лесно да се изгуби истината, да се заглуши Божият глас. „Евангелски вестник“ е като пътепоказател – не крещящ, не насилващ, но твърдо и с любов напомнящ: Има Път. Има Истина. Има Живот.
В свят на мигновени новини и кратки постове, стойностното слово често остава на заден план. Но нуждата от дълбочина, от размисъл, от духовно изграждане не е изчезнала. Напротив – по-остра е от всякога. „Евангелски вестник“ не просто информира – той изгражда, насърчава, храни духа. А това няма срок на годност.
Безспорно приносът на вестика през тези 30 години е огромен на много нива – културно, духовно, интелектуално, информативно, изграждащо.
Мисля си , колко от нас са пораснали заедно с него! Дали само няколко страници не са дали на някого повече тласък, вяра, надежда и просветление отколкото години, прекарани просто на стола в църквата, без истинско посвещение. Колко ли големи сме станали заедно с нашия вестник през тези 30 години?!
Изминали са три десетилетия от създаването на „Евангелски вестник“ – време, през което той устоява на бурите на историята, промените в обществото и духовните предизвикателства на различни поколения. Днес смятам за изключително важно да разкажа не само колко е важен и нужен мащабно за всички времена и хора, а колко е важен лично за мен и как аз лично пораснах с него през годините, в които се познаваме.
През последните пет години, имах честта и отговорността да бъда един от гласовете в страниците му. И днес, когато поглеждам назад – към пътя, който изминахме, и напред – към света, в който живеем, осъзнавам колко безценно е това духовно слово, което достига до сърцата на жадните за истина. Първата статия, която беше публикувана от мен, беше моето лично свидетелство, което написах като част от изпит при невероятната преподавателка Петя Зарева. Тя видя в думите ми живот, истина и смисъл и пожела да им даде глас. Това беше съдбовно важен момент от живота ми, с който започна напълно нов сезон за мен. Случайно или не, тъкмо бях навършила 33 години. Започнах да пиша за вестника, като отговор на вътрешен призив да споделям онова, което Бог ми е дал – чрез писано слово. Всеки текст, всяка тема, всяка молитва, превърнати в думи, ми помогнаха и на мен самата да израствам във вярата. Не беше просто писане – беше свидетелство, споделяне на истини, понякога болка, понякога надежда.
През тези пет години преминах през различни сезони – изпитания, загуби, духовни битки, моменти на тишина и моменти на просветление. На няколко пъти срещах смъртта, преживях загубата на любими мои хора, често страхът, безизходицата, празнотата, болката и безутешната скръб обземаха дните ми. Имаше и моменти на големи победи след уморителни битки и винаги добрата ръка на Баща ни беше над мен и ме учеше, аз аз споделях наученото с всички читатели на вестника. В тези сезони, писането за вестника беше като олтар – място, където полагам всичко пред Бога и Го каня да говори чрез мен. Дори когато съм слаба – Той е силен в думите.
Тридесет години , вестникът не е просто история – той е живо свидетелство. И нашият дълг е да го носим напред – не само за себе си, но и за онези, които идват след нас. За младите, за търсещите, за забравилите, че има надежда.
Да имаме„Евангелски вестник„ в 2025 година е привилегия, но и отговорност. Да има къде да звучи Божието слово – ясно, без компромис, с любов – е безценно. А за мен – да бъда част от това дело, е благословение, за което съм благодарна всеки ден.
