Ти преброи скитанията ми. Събери сълзите ми в Своя съд. Не са ли отбелязани те в Твоята книга?

                          Псалм 56:9

Някои сълзи падат тихо.

Просто бавен, устойчив поток от сълзи, когато сърцето боли в тишината.

Сълзи в безсънна нощ…

Сълзи в колата…

Сълзи зад вратата на банята…

Сълзи, които  изтриваш бързо, преди някой да те забележи.

И може би се чудиш… Дали Бог вижда тези сълзи, за които дори нямаш думи?

Да. Той вижда всички. Всяка една от тях има тежест в Божието Царство.

Те не са загубени.

Те не са незабелязани.

Те не са забравени.

Бог ги събира в съд. Той води запис в книга.

Не защото има нужда. Но защото Той те обича толкова много.

Той събира това, което светът пренебрегва.

Той седи до теб в болката, която никой друг не разбира.

И Той остава – докато сълзите спрат да текат.

Ако днес можеш да предложиш на Бога само скръбта си…

Това е достатъчно.

Той не е просто Бог на върха на планината.

Той е Богът на безсънната нощ и прошепната молитва, която казва:

„Господи, дръж ме, пази ме, води ме! Твоя съм завинаги!“

Автор: Калина Касева