„Да бъде благословен твоят извор, и весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; и възхищавай се винаги от нейната любов.”

(Притчи 5:18-19)

Във време, когато бракът най-често се е сключвал, за да се осигури обществено положение, ни се казва, че опиянението от любов трябва да е белег на брачната връзка.

Съпрузите трябва да се отдават един на друг с радост. Когато хората правят секс извън брака, запазвайки своята независимост и правото си да се оттеглят по всяко време, това превръща секса в просто раздадена стока, като и двамата остават откъснати и контролиращи.

Вместо това сексуалният съюз трябва да се осъществява винаги и само между съпруг и съпруга, които споделят всички останали видове съюз – правен, социален, финансов, личен – в брака. Тогава сексът се превръща едновременно в знак на съюза и в начин за неговото задълбочаване.

Когато двама души са се ангажирали да бъдат един с друг – в богатство и бедност, добро и зло, радост и скръб, болест и здраве, покаяние и прошка – сексуалната интимност става все по-богата и по-богата.

Всичко, което вашият брачен партньор е направил за вас и означава за вас, може по някакъв начин да премине във вашето любовно общуване и двамата наистина да станат едно цяло.

По какво се различава сексът извън брака от този в него?

Молитва:

Господи, Ти беше готов да умреш за мен. И никой не може да получи Твоята любов, излята в сърцето му, ако не отдаде целия си живот на Теб. Затова предпази Твоите хора от трагичната грешка да мислят, че сексът извън брачния завет може някога да е добър в Твоите очи. Не е така. Амин.

Превод: Радостин Марчев

Автор: Тим и Кати Келър