Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища; защото Аз съм Бог и няма друг.
Исая 45:22
Това, върху което се фокусираме, определя как се чувстваме, как мислим и как живеем. Светът винаги ще ни дава причини да се притесняваме – бури, с които да се сблъскваме, стрес, който да носим и борби, които да водим. Ако очите ни са приковани само към тези неща, сърцето ни бързо ще натежи. Но когато фокусът ни се измести към Бога, всичко се променя.
Петър научи този урок, когато се опитваше да ходи по водата. Матей разказва историята в глава 14 от своето евангелие. Когато Петър гледаше към Исус, той ходеше над вълните. Но в момента, в който се фокусира върху бурята около себе си, той започна да потъва. Бурята не се промени – все още бушуваше – но фокусът му определи неговата сила. Същото важи и за нас. Колкото повече гледаме на хаоса около нас, толкова по-претоварени се чувстваме. Колкото повече гледаме към Бога, толкова повече мир и кураж намираме.
Светът крещи за нашето внимание с шум, мнения и разсейвания. Бури се издигат без предупреждение и разклащат чувството ни за сигурност. Стресът тежи на гърдите с отговорност и неизвестност. Борбите ни карат да се чудим дали някога ще преминем през тях. Но във всичко това Бог остава верен и непроменим. Присъствието Му не се променя с бурята. Обещанията Mу не отслабват при стрес.
Любовта Mу не изчезва в борбата.
Когато избираме да се фокусираме върху Него, ние избираме мира пред паниката, вярата пред страха и доверието пред тревогата.
„И така, братя, мислете само за това, което е истинно, което е достойно, което е справедливо, което е чисто, което е достойно за обич, което е добро, за това, което е добродетел, което е похвално.“
Филипяни 4:8
Този стих ни призовава да мислим и вършим неща, които са истински, благородни, чисти и достойни за похвала – неща, които ни напомнят кой е Бог.
Така че нека това бъде нашата молитва тази вечер:
„Господи, помогни ми да променя фокуса си. Когато светът е шумен, помогни ми да настроя сърцето си към Твоя глас.
Когато бурите се вдигнат, помогни ми да гледам Теб, вместо вълните. Когато стресът се увеличи, напомни ми да предам грижите си върху Теб. Когато битката ме тежи, помогни ми да си спомня, че Ти си моята сила. Научи ме да държа очите си насочени към Теб, защото в Твоето присъствие намирам покой. „
Обстоятелствата ни могат да не се променят моментално, но фокусът ни може. И когато се фокусираме върху Бога, ще открием, че дори по средата на бури, стрес и борби – все още можем да стоим, все още можем да дишаме спокойно и да вървим напред с мир в сърцата.
Автор: Калина Касева
