В събота, 27 септември, майка ми дойде при мен с разтревожено изражение. Гласът ѝ трепереше, докато говореше с мен.
„Трябва да напуснеш селото!“, настоя тя. „Чух го със собствените си уши – селяните кроят план да те убият и да нападнат семейството ти. Трябва да тръгнеш сега, за да спасиш живота си!“
Бях шокиран, но останах спокоен.
„Вярвам в Бога, същият Бог, който изцели жена ми и ни даде мир и надежда“, казах ѝ. „Никой не може да отнеме живота ми.“
Няколко минути по-късно по-малкият ми брат дойде при мен, сълзи се стичаха по лицето му.
„Моля те, тръгвай. Ако останеш, може никога повече да не те видим“, умоляваше той. „Те планират да те убият. Ако си тръгнеш, поне ще знаем, че си някъде в безопасност.“
Загрижеността в гласа му ме трогна дълбоко. Разказах на жена ми за ситуацията. Казах, че ще си тръгна и ще се върна, след като нещата се успокоят. Същата вечер тихо напуснах селото ни, което се намира в Централна Индия.
На следващата сутрин, около 9 часа, получих телефонно обаждане от брат ми.
„Цялото село е в дома ти“, каза той. „Искат да знаят – ще се отречеш ли от Исус или ще позволиш къщата ти да бъде разрушена?“
Казах му с непоколебимо сърце: „Когато жена ми беше на смъртно легло и нямахме никаква надежда, Исус я изцели. Той ни даде живот. Как мога да се отрека от Него сега? Дори да трябва да дам живота си, няма да се отрека от Христос и Неговото управление в живота ми.“
Хиндуистката националистическа тълпа започналан да се присмива на жена ми и да я обижда.
„Напуснете това село и не поглеждайте назад“, изкрещял един от тях. „Идете при вашия Бог, нека той ви защити!“
„Изпитах Божията любов“, отговорила им жена ми. „Той изцели смъртоносната ми болест. Моят Бог ще спаси мен и семейството ми.“ След тези думи тя също напуснала селото.
Скоро след това тълпата разрушила къщата ни. Те унищожили цялото ни имущество и заявили, че съм отлъчен от селото, защото следвам Исус и ходя на църква.
Съпругата ми, децата ни и аз избягахме от селото ни, пътувайки близо 80 километра, за да намерим безопасно място. Сега сме отседнали при наши братя по вяра, християни, които опознахме чрез църквата.
Приех Исус преди три години. Един приятел ме запозна с хора от църквата и те се молиха, когато жена ми беше тежко болна, почти на прага на смъртта. Бях я водил в много болници, похарчих всичко, което имах, но нищо не помогна. Тя дори не можеше да се движи без моята помощ.
Но чрез молитвите на един пастир и вярата, която имахме в Исус, тя беше чудотворно изцелена. В този ден познахме любовта и силата на Бога и предадохме живота си на Христос.
Оттогава започна преследването. От деня, в който приех Исус, се сблъсквам с противопоставяне. Но през всичко това Господ е верен.
Ще продължа да следвам Исус, независимо от всичко. Може да е трудно да се върна в селото си, защото хората там са се заклели да прогонят всички християни. Но знам, че Бог е с мен. Трябва да започна живота си отначало; знам, че Бог ще ми помогне, докато се уповавам на Неговата любов и грижа.
Автор: Самир Пател
International Christian Concern
