„Гробището на мисионерите.“ Така често наричат ​​Белгия. И не без причина. Дълго време тази страна е враждебна на Евангелието. За разлика от Холандия, Белгийската евангелска протестантска църква представлява само малък процент от населението на страната. Това обаче може би се променя.

Споделяме интервю с Даниел Констанца, един от лидерите на евангелското движение в Белгия. Той е син на италиански мисионери, израснал във Франция, където работи като учител. По-късно Даниел се посвещава на пастирско служение със съпругата си Антонела в Торонто, Канада. Връщайки се в Белгия преди 20 години, Даниел се включва в евангелизаторски проекти на европейско ниво чрез Петдесятната общност на Европа (PEF), както и във френскоговоряща Белгия чрез служението Espoir Wallonie. В момента той е част от работната група на AEFB, а от 2018 г. е старши пастир на Християнския център, международна църква в покрайнините на Брюксел.

Даниел, какво е общото състояние на евангелизма в Белгия?

„От дълго време белгийското евангелско семейство е много фрагментирано. В момента в цялата страна има двадесет различни евангелски деноминации, а дори не говорим за езиковото разделение в Белгия, което засяга и евангелските християни. Като цяло можем да кажем, че белгийската евангелска църква няма култура на единство. Това е вярно не само на национално ниво, но и на регионално ниво.“

Как тогава можем да обясним такова единство между църквите, участвали в неотдавнашното събитие на Благовестителската асоциация „Били Греъм“ (BGEA)?

„Това единство не се е появило за една нощ. През последните двадесет години молитвената мрежа „Pray4Belgium“ (ръководена от Игнас Демаерел), която е предимно фламандска, насърчава единството. През последните десет години няколко лидери, като Коен Селис (Фламандска петдесятна църква, VPP) и Дейвид Вандепут (мрежа Антиохия, Anet), насърчават идеята за евентуално национално събитие на стадион.

От френскоговорящата страна, преди около 15 години, започнахме да чувстваме нужда от по-тесни връзки между белгийските църкви. Но как бихме могли да постигнем национално единство, когато дори регионалното единство на практика не съществуваше? Затова започнахме да работим във Валонския регион (френскоговоряща Белгия, бел. ред.), без да забравяме френскоговорящите църкви в Брюксел, като инициирахме разговори и организирахме братски срещи между различните съществуващи пастирски групи. Това постепенно създаде желание за молитва и съвместна работа.“

Даде ли плод вашата инициатива?

„През 2016 г. организирахме първата ни френскоговоряща среща в Намюр, наречена Chrétiens en fête (CEF). Имаше представители от всяко пастирско служение в региона. По Божия милост това събитие беше толкова успешно, че организирахме още едно през 2018 г. След това поехме работата на Alliance évangélique francophone de Belgique (AEFB), така че комитетът CEF стана комитет AEFB през 2019 г. Принудителното спиране на дейността ни през 2020 г. по време на пандемията от Covid беше възможност да затвърдим единството си в молитва. Бяхме изненадани от окуражаващата обратна връзка от участващите църкви.“ През 2023 г. организирахме първия си съвместен проект, наречен Espoir 2023 (Надежда 2023).

Белгийска църква, говореща нидерландски, би организирала евангелизаторско събитие, всяко в свой собствен контекст и според възможностите си. С подкрепата и експертизата на други (като Асоциация „Йонас“ или CMM, „Христос от къща на къща“) успяхме да предложим обучение в няколко провинции и в Брюксел. Около 50 местни църкви се присъединиха към проекта. За първи път бяха създадени местни сътрудничества между църквите.

Бяхме изненадани от окуражаващата обратна връзка от участващите църкви, което ни насърчи да повторим операцията през 2024 г. Малко по малко тези инициативи започнаха да събуждат духа на евангелизацията.“

Но на този етап вашите усилия бяха ограничени до френскоговорящия регион, отделен от вашите фламандски колеги. Има ли подобно движение на единство и сътрудничество между холандско-говорящите и френскоговорящите църкви?

„Едва наскоро започнахме да наблюдаваме такова сближаване между холандско-говорящите и френскоговорящите църкви. Катализаторът беше тази кампания на Благовестителската асоциация на Били Греъм.

Докато се подготвяхме за кампанията „Надежда 2024“, бях информиран, че BGEA ще бъде отворена за идеята за организиране на национална кампания в Белгия. След първоначален контакт с европейския директор на BGEA, поканих всички представители на белгийските деноминации и представителите на Федералния синод на среща, за да обсъдим тази възможност.

Междувременно BGEA покани белгийска делегация да присъства на Фестивала на надеждата в Краков (Полша) и на друг в Неапол (Италия). В резултат на това осемнадесет представители на белгийски евангелски деноминации подписаха официалната покана за BGEA, което даде тласък на старта на този великолепен национален проект през 2024 г. с молитвата и мобилизирането на белгийските църкви.

През февруари 2025 г. официалното стартиране на проекта се състоя в Брюксел. Присъстваха около 500 души, предимно пастири и църковни лидери от цяла Белгия. Атмосферата на единство, която изпитахме там, беше безпрецедентна в Белгия.

Екипът на BGEA откри офис в Брюксел за организирането на Фестивала на надеждата с Франклин Греъм на 27 септември 2025 г., включително ежедневна кампания за ходатайство. Обучения за евангелизация бяха организирани и на повече от 70 места.

В крайна сметка вярвам, че събитието на Франклин Греъм е само началото на нов сезон, в който Господ посещава страната ни и ни обединява, за да влезем в голямата жетва, която е пред нас.“

Автор: Седрик Плачентино

CNE NEWS