Финландският депутат Пайви Рясянен е на последния етап от своя процес. На 30 октомври тя отива във Върховния съд заради изявленията си относно библейския брак. В разгара на подготовката си тя очаква с нетърпение възможности да сподели любовта на Христос. Тя споделя:

Току-що получих прекрасен имейл от млад мъж, който се свърза с мен през октомври 2019 г. Това беше малко след публичното оповестяване на полицейското разследване на моя публикация, основана на Библията. По това време той се представи като атеист и каза, че е ядосан от идеята, че не бих одобрила евентуалния му брак с мъж.

Сега той се свърза с мен, за да ми благодари за кореспонденцията ни тогава. Той цитира писмото ми от 2019 г., което му отвори пътя към спасение и вечен живот. Бях му написала:

„Самият човек не може да произведе вяра, но Светият Дух Божий го прави. Можете да се помолите на Исус да дойде и да живее в сърцето ви, да прости греховете ви и да вдъхне вяра в Него. Бог се разкрива чрез Своето слово – Библията.“

Неговото писмо беше голямо насърчение за мен. То отново ми напомни какво е фундаментално заложено на карта в моя съдебен процес, който навлезе в седмата си година. Не е напразно да се защитава свободата на словото и религията! И не е напразно да се защитава публично Божието слово, ученията на Библията!

Моето съдебно дело започна с туит, в който критикувах църковното ръководство на нашата Лутеранска държавна църква за подкрепата на събитие, което според мен е в голяма степен против Библията. Бях обезпокоена, че мнозина може да загубят доверието си в Библията поради лъжливо учение.

В основата на този процес въпросът не е само за брака или сексуалността, а за спасението на човеки за вечния живот. Централният аргумент на прокурора засяга самата същност на християнската вяра. Посланието за кръста, жертвената смърт на Исус, ни казва колко дълбоко Бог обича хората, но мрази греха. Трябваше да оправдая вярата си както пред полицията, така и пред съдиите. Те се опитаха да ме притиснат да се откажа от убежденията си, основани на вярата.

Докато пиша това, се подготвям за предстоящото заседание във Върховния съд на 30 октомври. В две срещи с моя адвокат Мати Санкамо прегледахме материалите. Добър съвет получих от директора Пол Колман от ADF International.

Според моите адвокати налагането на санкции на някого за изповядване на вярата му е забранено от Европейската конвенция за правата на човека. Следователно начинът, по който държавният прокурор оспорва писания, основани на религиозни убеждения, е много изключителен и осъдителен във финландските и западните правни традиции.
Следователно може би не е пълна изненада, че вече съм получила оправдателни присъди от два съда. Главният прокурор обаче обжалва пред Върховния съд, за да ме накаже за класическите ми християнски възгледи за брака. Обвинена съм в подбуждане срещу малцинство и в незаконна реч на омразата. Това съдебно дело е важен прецедент, който ще оформи бъдещото състояние на свободата на словото във Финландия и ще повлияе и на много други европейски страни с подобно законодателство, което ограничава свободата на словото.

Сред всичко това си спомням думите на Мартин Лутер по темата „Последиците от вярата“: „Ако вярваш, тогава говориш. Ако говориш, тогава трябва да страдаш. Защото вярата, изповедта и кръстът вървят заедно и определят истинския християнин.“ И ние имаме право да се позоваваме на свободата на вярата и съвестта, гарантирана от конституцията на нашата собствена страна.


Божието слово не е ограничено от човеците. Често именно преследването и ограниченията увеличават възможността да се отнесе Евангелието на места, където иначе не би било чуто. В същото време, като християни, можем да се позоваваме на нашата Конституция, когато защитаваме свободата си на изразяване. Свободата на словото на апостолите е била поставяна под въпрос в много ситуации. И когато апостол Павел е бил на път да бъде бит с бой за речите си, той се е позовал на закона: „Позволено ли ви е да бичувате римски гражданин, и то без осъждане?“ Павел се е защитил с правата на римски гражданин. Ние също имаме право да се позоваваме на свободата на вярата и съвестта, която е гарантирана от конституцията на нашата собствена страна.

За мен е чест да бъда призована да защитавам свободата на словото и убежденията. Съпругът ми Нийло беше до мен през целия съдебен процес. Той отново си взе почивен ден за процеса и получи разрешение от Върховния съд да присъства на изслушването. Чувствам, че това е нашата обща борба – и съм щастлива, че и петте ни деца и техните семейства силно ме подкрепят.

30 октомври, денят на процеса във Върховния съд, наближава. Тази есен беше изключително натоварен период по отношение на парламентарната работа във Финландия, особено в Комисията по социални и здравни въпроси и Комисията по външни работи. Бях заета с насърчаването на по-добро здравеопазване, услуги за възрастни хора, статута на маргинализираните деца и младежи и устойчивата семейна политика. Освен това работя по план срещу нова инициатива за евтаназия и върху насърчаването на мирните усилия в Близкия изток и Украйна.

Между цялата тази работа търся моменти, в които да се съсредоточа върху подготовката за решаващия процес. Бог знае всичките ми задачи и как използвам времето си. Този съдебен процес досега е бил под Божията грижа и вярвам, че Той ще го доведе до край.

Чета Библията всеки ден, не избирателно, а подред, от началото до края, многократно. Правила съм го през целия си съзнателен живот и ще продължа да го правя и преди този процес. Цялата Библия е прекрасното Божие слово.

Процесите засилиха доверието ми в обещанията на Исус. Той наистина дава на Своите последователи стократно повече от това, от което може да се наложи да се откажат. Спечелих много повече радост, приятели, прекрасни моменти и подкрепа, отколкото загубих заради тези обвинения. Също така преживях, че „това, което трябва да кажете, ще ви се даде в онзи час“ (Матей 10:17–20).

Разбира се, имаше и мрачни моменти. Спомням си, че спах лошо нощта преди заседанието на Окръжния съд и получих мигрена. Когато обаче пристигнах пред съдебната палата, напрегната и с главоболие, имаше демонстрация с окуражаващи плакати за свобода на словото и свобода на Библията, а хора пееха химни. Главоболието ми изчезна и бях благодарна, че съм точно в тази ситуация. Това ми даде силно усещане, че не съм сама в това изпитание, а че се борим заедно за свободата на словото и вярата, свободата на Библията.

Изключително съм благодарна на големия брой хора, които ми казват, че се молят за мен.

Моята собствена молитва е денят на заседанието във Върховния съд да отвори възможности за публично представяне на посланието на Евангелието. Основното послание на Библията не е да каже какво е грях, а какво е Божието решение за нашата греховност.

CNE NEWS