Поети, писатели, редактори, преводачи и издатели християни отбелязаха Деня на народните будители със събитие, наречено „1 час с Клуба на писателите християни“. То се състоя на 1 ноември 2025 г. в Кафе-книжарница „Жираф“ в центъра на София и събра много от авторите, които са били заедно в тази група през годините. Те разказаха за своя творчески път и за връзката си с Клуба – изненадващи и топли истории за споделена топлина от усещането, че не са сами, както и за открита насока, за последващо развитие на литературното поприще и приятелства.
Клубът се формира спонтанно, след като Мисия „Възможост“ организира писателски и редакторски курсове в края на 90-те години на миналия век. Започват да се събират съмишленици по перо и християнски ценности. През годините се осъществяват различни конференции, събирания, представяния на книги – в клуб „Перото“, в „Гринуич“, в книжарница „Верен“, където бе организиран еднодневен маратон и за 24 май т.г., и т.н. Мотото на Клуба е стих от 45-и псалм: „От сърцето ми извира блага дума; говоря: песента ми е за Царя; езикът ми е перо на бързописец…“.
Даниела Енчева, редакторката на просъществувалото дълги години дамско християнско списание „Лия“, започна с преглед на началото на Клуба, започнато от нея, Таня Конярова, Борислава Иванова и Светлана Каролева, която, сама филолог, редактор и преводач, с дългогодишен издателски стаж, от своя страна, го и доразвива през годините, поставяйки стандарта, че християнинът, който е писател, има по-висока цел. Д. Енчева прочете изпратените до събитието думи на Светлана Каролева:
„Колко е хубаво, че в Деня на народните будители можем да си говорим за истинското будителство, истинската духовност!
Защото истинското духовно пробуждане е – да, пробуждане от робски сън, но не само от онзи петвековния! Не само пробуждането и осъзнаването ни като народ, а завръщане към Първоизточника на истинската духовност, към Извора на живота, към нашия Бог, Чието име е Исус Христос!
Небезизвестен факт е, че повечето народни будители са черпели и вяра, и живот, и мъдрост, и вдъхновение точно от този извор – от Него и от Неговото Слово, защото Той всъщност е Словото!
Именно благодарение на Божиите мъже, св. св. Кирил и Методий, създателите на нашата азбука, можем да имаме на родния си български език Божието Слово, Библията, която е била, е и ще бъде извор на вдъхновение за написването на едни от най-великите образци на световната литература.
А много по-късно, благодарение на подвига на нашите възрожденци: Петко Р. Славейков, Марин Дринов, Константин Фотинов и др., преводът на Библията на български език стига до поколения наши сънародници.
Днес и ние се вписваме в тази вековна, духовно-будителска и литературна традиция!
Продължаваме да следваме стъпките на Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Вазов, Елин Пелин, Йовков, Ст. Михайловски, Дора Габе, Багряна, Атанас Далчев и др…“
След това Светлана Каролева, водила Клуба дълги години, продължава:
„За нас писането би следвало да не е толкова изразно средство, средство за лична реализация, колкото служение от Него, чрез Него и за Него. В такъв смисъл то има пряка връзка с духовния ни живот.
Ние пишем и се събираме, за да обсъждаме произведенията си, да се насърчаваме и молим взаимно да израстваме като писатели…
За 25 години сме чели, писали, обсъждали стотици неща, изучавали сме различните литературни жанрове, учили сме се от най-добрите образци. Обсъждали сме книги, произведения, книги явления, филми явления, писали сме рецензии, организирали сме премиери на книги…, участвали сме в панаири на книгата.
Много от членовете на Клуба станаха постоянни сътрудници на редица периодични издания. Някои станаха успешни издатели, редактори, преводачи. Други продължиха образованието си по български език и литература и стигнаха до докторски степени.
А след 10-ата година започнаха да издават първите си книги.“
След това за Клуба разказа поетесата Рени Стоянова, която е и председател на Клуба на християнския журналист. Тя насърчи всекиго да пише, дори да поства в социалните мрежи, защото това може да докосне някого още сутринта и да промени деня му. Бойка Юрукова, също дългогодишен редактор и коректор, разказа за топлия спомен за началото – години на насърчение, обучение и израстване. Мария Пилева, след попадането си в Клуба, помага за издаването на книга съвместно със съпруга си, след което записва да учи Българска филология с три деца в семейството им, завършва и магистратура, и докторантура и днес е доцент в Института по български език. Тя показа двата чудесни огромни труда, единият – посветен на преводите от английски на български в края на XIX век на „Робинзон“ на Даниел Дефо, „Чичо-Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу, „Коледна песен“ на Чарлс Дикенс и „Пътешественикът“ на Джон Бъниан („Бунт, надежда, изкупление“), другият – на „Мисията на д-р Албърт Лонг сред българите“.
Лилия Даскалова пък, педагог, майка на три деца, автор предимно на детски книги, разказа за лутанията си между издателствата, като накрая отваря свое (ИК „Фарът“). Подобни колебания сподели и поетесата Румяна Попова-Бакърджиева, водеща предаване в радио „Аве Мария“, която е издала вече четири стихосбики сама. Сподели още, че и нейната дъщеря Теодора също е насърчена от посещението си на сбирки на Клуба.
Катерина Янкова, която пише в рими за деца, Тихомира Динева, Елисавета Великова, Бени Макарова, Ивелина Стойкова, също автори на поетични творби, споделиха по една своя с аудиторията. Ивелина Иванова разказа за своя фентъзи проект, който е нетърпелива да осъществи, тъй като все повече фентъзи жанрът кара младите хора да се потапят в области, недобри за тях – страсти, окулт, тъмнина, уж у несъществуващи личности, но това влияе върху четящия, тоест всъщност нуждата е младите читатели да имат алтернатива за фентъзи, което не е „тъмно“, но е не по-малко интересно.
Накрая и авторката на нашумелия напоследък роман „Божана“, вторият на Анна Авиил (Анна Величкова), разказа колко е важно и ключово „да се осмелим“.
След официалната част аудиторията и участниците се срещнаха на по чаша топла напитка или сладкиш, за да обменят идеи и координати.
От този ден остава равносметката за съвременните будители, чиято задача е чрез творчеството си да предадат достъпно и майсторски идеята за земния живот като за ключово, но преходно и нецентрално явление за човека, както са вплели в произведенията и делата си предшествениците им и много световни автори будители. Както е направил някога и Педро Калдерон де ла Барка в пиесата си „Животът е сън“.
Ивелина Стойкова е журналист, редактор, преводач, автор на проза и поезия за деца и възрастни.
