Принц Албер II на Монако отказа да подпише законопроект, приет от Националния съвет, който би легализирал абортите в Княжеството.
Решението на принца спира предложената реформа и оставя настоящия закон непроменен. В интервю за местния вестник Monaco-Matin той обясни, че законопроектът няма да бъде разгледан и изложи причините за решението си.
Той подчерта: „Вярвам, че настоящата система изразява кои сме ние, като се има предвид ролята на католическата религия в нашата страна, като същевременно гарантира безопасна и хуманна подкрепа.“
Съгласно съществуващия закон абортът в Монако остава формално незаконен, въпреки че е декриминализиран от 2019 г. Прекратяването на бременността е разрешено само при три обстоятелства: изнасилване, сериозен риск за живота на майката или значителна малформация на плода.
Предложеното законодателство, внесено в Националния съвет през март 2025 г. и прието с 19 гласа „за“ срещу 2 през май, имаше за цел да разреши доброволно прекратяване на бременността до 12 седмици (16 седмици в случаи на изнасилване) и да намали възрастта за родителско съгласие от 18 на 15 години.
Преди две седмици обаче Кристоф Мирманд, държавен министър, информира председателя на Съвета Томас Брецо, че правителството няма да продължи с мярката. Принцът поиска от правителството официално да уведоми Съвета, че законопроектът няма да бъде обнародван.
Той призна чувствителността на въпроса, казвайки: „Разбирам колко чувствителна е тази тема, емоциите, които може да предизвика.“
Той също така посочи законодателните актуализации през 2009 г. и 2019 г., отбелязвайки, че Монако вече е постигнало „балансирана рамка – такава, която зачита конституционните принципи на Монако, културната идентичност и засегнатите жени“.
В крайна сметка, за Негово Величество, решението трябва да се тълкува в светлината на конституцията на Монако, която признава католическата религия за държавна религия. Както той отбеляза, това потвърждава „мястото, което католическата религия заема в нашата страна“.
Законът за абортите в Монако беше сред най-про-лайф в Европа. Законът от 2009 г. ограничи прекъсването на бременността до трите изключителни случая, посочени по-горе, а реформата от 2019 г. премахна наказателните санкции за жени, които са направили аборт в чужбина, по-специално в близка Франция.
Решението на принц Албер има паралели в европейската монархическа история. През 1990 г. крал Бодуен от Белгия отказа да подпише закон, легализиращ абортите до 12 седмици. Правителството обяви краля за „временно неспособен да царува“ за един ден и през този 36-часов период Министерският съвет колективно подписа закона, правейки го валиден без неговото одобрение. На следващия ден Парламентът го възстанови на трона.
По подобен начин през 2008 г. великият херцог Анри на Люксембург отказа да подпише законопроект, който би легализирал евтаназията. За разлика от Белгия, Люксембург измени конституцията си, така че монархът вече не „санкционира“ законите, а само ги „обнародва“.
Ханс-Адам II, принц на Лихтенщайн, също ясно заяви, че ще наложи вето върху резултата от всеки референдум, предлагащ легализиране на абортите в страната.
Въпреки това, Суверенът на Монако изглежда е рядък пример, при който намесата на монарх директно е спряла опит за въвеждане на закони против абортите.
CATHOLIC HERALD