Докато се зазори и сенките избягат, ще отида на планината със смирна и на хълма с тамян.
Песен на песните 4:6
Като християни, ние винаги трябва да се справяме с различни проблеми. Но също така се борим със собствената си болка в различните сезони от нашия живот.
Когато падне нощта и дебнат сенките, мястото, където трябва да отидем, е в присъствието на Господа в молитва.
В този стих има много символика в поетична форма. Помислете:
Нощта може да представлява проблеми, обезсърчение, депресия или скръб.
Сенките са символ на нещата, които ни преследват, тревожат или измъчват.
Планините символизират силата и безопасността на Богa.
Смирната представлява скръб. Тамянът е старозаветна илюстрация за молитва и жертва пред Бога.
Този стих ни напомня няколко неща:
Бог ни призовава да дойдем при Него с проблемите си и да излеем скръбта си пред Него в молитва, докато тъмнината се разсее и сенките избягат.
Той ни призовава да намерим мир и защита в Неговото присъствие.
Той ни насърчава да се молим, докато облаците се разпръснат и слънцето отново изгрее.
Той ни позволява да скърбим, докато не утеши и не възстанови радостта ни.
Бог не иска да се крием от Него, а да се крием в Него.
Той не иска да бягаме от Него, а към Него.
Той не иска да избягваме болката или проблемите си, а да разбиваме сърцата си в безопасността на тайното място с Него.
Господ е нашата истинска помощ и истинска утеха в моменти на нужда.
Следвайте мъдрия пример, който откриваме в този стих:
Докато се зазори и сенките избягат, ще отида на планината със смирна и на хълма с тамян.
Песен на песните 4:6
Автор: Бен Фоли
We Serve Now