Докато се зазори и сенките избягат, ще отида на планината със смирна и на хълма с тамян.

Песен на песните 4:6

Като християни, ние винаги трябва да се справяме с различни проблеми. Но също така се борим със собствената си болка в различните сезони от нашия живот.

Когато падне нощта и дебнат сенките, мястото, където трябва да отидем, е в присъствието на Господа в молитва.

В този стих има много символика в поетична форма. Помислете:

Нощта може да представлява проблеми, обезсърчение, депресия или скръб.

Сенките са символ на нещата, които ни преследват, тревожат или измъчват.

Планините символизират силата и безопасността на Богa.

Смирната представлява скръб. Тамянът е старозаветна илюстрация за молитва и жертва пред Бога.

Този стих ни напомня няколко неща:

Бог ни призовава да дойдем при Него с проблемите си и да излеем скръбта си пред Него в молитва, докато тъмнината се разсее и сенките избягат.

Той ни призовава да намерим мир и защита в Неговото присъствие.

Той ни насърчава да се молим, докато облаците се разпръснат и слънцето отново изгрее.

Той ни позволява да скърбим, докато не утеши и не възстанови радостта ни.

Бог не иска да се крием от Него, а да се крием в Него.

Той не иска да бягаме от Него, а към Него.

Той не иска да избягваме болката или проблемите си, а да разбиваме сърцата си в безопасността на тайното място с Него.

Господ е нашата истинска помощ и истинска утеха в моменти на нужда.

Следвайте мъдрия пример, който откриваме в този стих:

Докато се зазори и сенките избягат, ще отида на планината със смирна и на хълма с тамян.

Песен на песните 4:6

Автор: Бен Фоли

We Serve Now