Има такива моменти в живота, след които всичко е  различно.  Нужен е само един миг и започваш да разделяш живота си на преди и след него. Ти самият си нов човек. Човекът преди и след този миг! Такъв беше този ден за мен. Ако преди миг съм била някоя,  с определени ценности, мисли, мечти, вярвания и желания, от този миг нататък аз станах съвсем друг, нов човек.  Това беше денят, в който отворих Божието слово, а в отговор – то също отвори мен!

Какво е това нещо, способно да остави такъв отпечатък в душата ми, че да предизвика промяна? Каква е тази сила, способна да промени възгледи, възпитание, мироглед, разбирания, чувства, вяра само за миг? Кое е това нещо, което има способността да съживява, да вземе нещо сломено, безцелно и мъртво, като мен да му даде посока, смисъл, надежда, живот? Това е единственото и непогрешимо Божие слово! 

 Днес се празнува денят на Библията! Искам да го празнувам всеки ден, защото Словото за мен е не просто книга, която да чета, а книга, която чете мен, всеки ден, във всяка ситуация от живота ми. 

Какво е Словото за мен?!

В Йоан 1:14 четем: И словото стана плът и пребиваваше между нас и ние видяхме славата Му – слава каквата има Единородният от Отца – пълно с благодат и истина!

Първото нещо, което открих за Словото, когато бях едва на 14-годишна възраст беше, че то е живо. Бях едва разбрала, че Бог ме обича и приема. В този миг всичко се промени от смърт към живот – от желание да умра – към желание да живея. Взех Словото и буквално дишах чрез него.  Това беше първата Му роля в живота ми, срещата между нас беше паметна, преломна за крехката ми душа , определяща цялата ми съдба. 

Останах  сгушена в тази вяра, че Бог ме обича и просто се наслаждавах. След известно време обаче, започнах да усещам , че искам нещо повече. Започнах да търся път, посока, начин да раста, призив. Имаше моменти, в които  се лутах , ту намирах пътя, ту се губех. Тогава открих, че има само едно нещо,  което винаги  ми помага  да се намеря!

 Псалм 119:5: Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми

Притчи 3:5,6: Предай на Господа пътя си и Той ще оправи пътеките Ти!

Ако не беше Словото ТИ, Господи!!! Словото започна да осветява най-тъмните кътчета на сърцето ми и да изпълва цялата ми същност с ярка, чиста светлина, която ме правеше да прозирам. Започнах  да виждам посока, смисъл, надежда и полека да намирам пътя си. Често не виждах цялата картина и пътя пред мен, но  ми беше достатъчно да видя следващата стъпка, защото Словото беше и е светилник на нозете ми!

Години по-късно бях въвлечена  в няколко заблуди, преминах през различни разочарования, в опитите си да открия истината. Един , от най-големите дарове на Писанието е , че то ми показва истината – не тази, която ми диктуват чувствата, страховете или хората, а онази истина, която стои над всичко временно!

Йоан 8:32: И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

Този стих ме е  особождавал от лъжи, които съм приемала за истина – че не съм достатъчно добра, че съм сама, че не съм обичана, че няма смисъл. Словото е отваряло очите ми за Божия поглед към мен  – поглед на любов, грижа  и цел. 

Словото е истина! 

Вечна, универсална, непроменима истина!

Оковите на всички заблуди, болки и разочарования падат от думите на истината. Тази истина ми даваше винаги мир, винаги смисъл. Когато се борех с пороци, когато боледувах тежко, когато смъртта ми отнемаше любими хора, когато аз самата бях на крачка от смъртта , словото ме хранеше.

Йеремия 15:16 Като намерих думите ти, аз ги изядох…

Матей 4:4  Не само с хляб ще живее човек , но с всяко слово, което излиза от Божиите уста

Веднъж лежах на болнично легло, не можех да се храня. Бях много слаба и изтощена, но когато отворих Словото, то буквално нахрани духа ми, усетих физическа ситост и сила  и тези думи оживяха в мен. 

След време в пълнота усетих и разбрах и преживях  и думите от Йоан 14:27: Мир ви оставям, моя мир ви давам! 

Словото е мир! 

Този мир не е роден от обстоятелствата, а съществува, въпреки тях. Когато светът беше завладян от паниката на Ко вид 19  и смъртта беше толкова близо до всеки дом, страховете буквално превземаха умовете  ни, словото беше единственото, което беше способно да ми даде мир. Близките ми боледуваха тежко, почина много обичаната ми свекърва. Съпругът ми, баща ми, майка ми бяха на крачка от смъртта. О, колко пораснах в тези времена. Само словото ми помогна да продължа, макар до ден днешен да нося белезите на тези дни. 

Псалм 119:114: Ти си мое прибежище и щит, на Твоето слово се надявам.

Словото е надежда!

Никой и  нищо не биха могли да ми дадат надежда, когато загубих единственото заченато бебе, което толкова желаех. Словото ме утеши, даде ми надежда и успях да продължа да вярвам.

Словото е още много за мен, но пишейки днес тези редове още по-ясно разбирам и осъзнавам, че то е било не само част от целия ми път, но самият пътеводител! Да го имаме е такава благодат, за която съм безкрайно благодарна.  Няма ситуация, в която да не мога да се облегна, посъветвам, утеша и разбера чрез Словото. Ще го празнувам с радост, благодарност и почит всеки ден от живота си.