„Заобиколени сме от тези многобройни СВИДЕТЕЛИ, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който толкова лесно ни ОПЛИТА, и с УПОРИТО ПОСТОЯНСТВО да ТИЧАМЕ по ТРУДНИЯ път на НАДБЯГВАНЕТО, който лежи пред нас.“
Писмото до евреите 12:1
Кои са тези СВИДЕТЕЛИ, за които говори авторът на Евреите?
„…вие сте дошли при планината Сион, при града на живия Бог, при небесния Ерусалим, при десетките хиляди ангели, събрали се с радост, при църквата на първородните, чиито имена са записани в небесата, при Бога, съдията на всички хора, при духовете на праведните, които са станали съвършени.“
Писмото до евреите 12:22-23 SPB
Мотивиращо и възпиращо е да знаеш, че имаш свидетели на постъпките си. На всичките си постъпки! И то какви свидетели! Ангели, герои на вярата, преминали библейски герои и достигнали в небесата съвършенство близки хора…. А най-вече – свидетел е Самият Бог!
Мотивиращо – за вършене на добро.
Възпиращо – да не вършим зло.
Още една причина да не вършим зло – не можем да се движим, докато нещо ни ОПЛИТА, то ни пречи, спъва, не само не сме ефективни, не само не достигаме целите, което само по себе си е трагедия, но оплетеният пада, пребива се, дори до смърт… Грехът не просто е пропуснати ползи за нас и околните ни, той е заплаха за живота ни.
УПОРИТОСТ – идва и от това да имаме опора, идва и от отпор. Опираме се на Господа, а Той ни подпира гърба, когато злото напира на вратата ни и към нас се стреми. Пътят не е лесен, врагът ни саботира, подлага ни крак, дава ни отпор… но и ние на него. Как?
С ПОСТОЯНСТВО – да постоиш, по-стоиш, повече да стоиш, не малко, не за кратко, не един удар по пирона, а няколко – да се забие, чукане, търсене , искане, търпеливо, настойчиво, докато ни се отвори… Да стоим по-дълго от врага, докато той се откаже и си тръгне от битката преди нас…
Предупредени сме – пътят е ТРУДЕН – иска се усилие, труд, преодоляване. Далеч от нас просперитетните нагласи! Инак разочаровани, безславно ще отпаднем при първото препятствие, неравност, стръмнина. Нагласите, формирани от предупрежденията, инструкциите, са важни и насоките изискват внимание, за да стигнем там, накъдето сме тръгнали.
Защо да ТИЧАМЕ?
Когато пресичаме улицата, кучето ми се мотае и му казвам „Тичай!”, за да го мотивирам да се движи по-стегнато, по-мобилизирано, да избегнем злополуки поради немарливост по време риск, все пак. Бог ни мотивира, например, да бързаме да слушаме, но да сме бавни на гневене. Тук бързането е в смисъл не да сме припряни, а да сме в готовност, нащрек, бдителни, дори да ни е драго, да го предпочитаме, да ни е приоритет. Защото обикновено, ако не сме бдителни и себеобуздани, отвътре ни иде да тичаме към лошото, да бързаме да се гневим, но да сме мудни по сърце, колебливи, досадени, нерешителни, подмотващи се, що касае доброто, полезното за другия.
НАДБЯГВАНЕ?
Бягаме от злото.
Гоним доброто.
Надбягваме вчерашното си аз, защото сме малко по-добри, малко по-бързи в решенията и изборите за правенето на добро от вчера.
И защото се надбягваме с времето. Временни сме… Поне тук, на тази земя… Засега…
А още колко много добри дела от списъка със задачи, лично написан от Бога за нас, списък, направен отпреди създаването на света, но за тук и сега, ни очакват да ги извършим.