И Словото стана плът и се всели между нас. Видяхме славата Му, славата на Единородния Син, Който дойде от Отца, пълен с благодат и истина.

Йоан 1:14

Реалността на божествения Син, Който прие човешка плът, става още по-значима за мен през последните години. Когато мисля за борбата да бъдеш човек, е удивително, че ние служим на един Бог, Който не е бил първо „човек“ и е станал „бог“, а сме служители на Бог Син, Който беше в небето от предвечността, но избра да дойде в нашия свят с истинска плът и кръв и стана един от нас.

Честно казано, чудя се дали е по-трудно да бъдеш човек или е по-трудно да бъдеш Бог?

Зная, че историята е измислена, но тези, които харесват Супермен, сигурно са разбрали, че за него е по-трудно да бъде „Кларк Кент“ човекът, отколкото „супергероят“, на когото всички се възхищават.

Очевидно знаем какво е да си човек и не знаем какво е да си Бог. Но не мога да си представя какво би било да си Бог и след това да станеш човек.

Но това е Богът, на Когото служим! Бог, който стана човек, за да сподели нашите борби, ограничения, страдания, скръб и предизвикателства.

Славата на Бога в Исус не включва само Неговата съвършена божественост, но и Неговата съвършена човечност. И тъй като Той сподели нашата човечност, Той може да ни дава истина и благодат по съвършен начин.

Какво общо има това с християните като служители на Бога? Когато служим или водим другите, ние също сме хора. Тези, които водим, са хора като нас. Обичам да се шегувам, че в тийнейджърските си години се чувствах непобедим. На 20 години си мислех, че съм разбрал всичко, знам всичко и по-добре от другите. 30-те ми години бяха най-великото десетилетие в живота ми с всякакви видове растеж и плодотворно служение. Но сега, на 40 години, чувствам, че уча какво означава да си „човек“ с всичките му предизвикателства, ограничения, скърби и борби.

Но това ми дава и по-дълбоко състрадание към хората. Това осъзнаване променя служението ми, за да помня, че хората са хора, а не просто „машини“, предназначени да „произвеждат“ или да изпълняват задачи.

Споделям това, за да ви насърча, че Бог може да използва дори нашите борби и човешка уязвимост, за да води хората по-добре и да утешава другите повече. Понякога, като водачи и служители на Бога, ние трябва по-често да си напомняме да не бъдем толкова строги към другите и дори към самите себе си.

Слава на Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос, Отца на състраданието и Бога на всяка утеха, Който ни утешава във всички наши скърби, за да можем и ние да утешаваме онези, които са във всяка скръб, с утехата, която самите ние получаваме от Бога.

(2 Коринтяни 1:3-4)

Автор: Бен Фоли

Serve Now