Рождество Христово не е просто дата в календара, нито сантиментален спомен от една отминала нощ във Витлеем. То бележи мига, в който Невидимият влезе във видимото, а Безначалният прие човешко начало, за да отвори за човека път към безкрайността.

Христос се роди не за да украси човешката култура, а за да я изкупи. Не дойде, за да ни даде по-добър празник, а за да ни даде ново сърце. Яслите във Витлеем бяха началото на пътя към Кръста, а Кръстът – вратата към новия живот. Затова истинският смисъл на Рождеството не се измерва с подаръци, а с преобразени души.

Нека в тези дни пазим фокуса си чист и сърцата си будни. Сред празничната суета да не изгубим Този, заради когото празнуваме. Защото ако Христос бъде роден само в историята, но не и в нас, Рождеството остава далечно. Но ако Той се роди в сърцето ни, тогава всеки ден става свята нощ.

Нека се поклоним не само пред яслите, а и пред истината, че Бог и днес търси място, където да обитава. И нека Му го дадем — със смирение, вяра и благодарност.

Благословено Рождество.

Да бъде Христос роден не само във Витлеем, но и в нашите сърца.

Автор: Верен Тончев