Йоан Кръстител е първият преди първите. Любопитно е да си припомним, че и самият Христос кръщаваше във вода. Интересно е обаче, че той не откликна на молбата на Йоан и не го кръсти. Защо? С това Исус призна божествените пълномощия на Йоан, дадени директно от небето – Най-великият малък/голям пророк, който кръщаваше по заповед на Бога. Кое беше общото между Исус и Йоан, освен това, че и двамата кръщаваха и бяха братовчеди?
Едва ли ще се чудите дълго? И Христос, и Кръстителят бяха изпълнени със Светия Дух още от зачатието си, така че като последният старозаветен пророк с новозаветна функция (със старозаветен смисъл – в Стария завет кръщението беше за езичниците, които искаха да станат прозелити) Йоан нямаше нужда от кръщение, защото Духът беше в Него.
При кръщението на Христос, Светият Дух символично слезе върху Него, не защото преди това не обитаваше в божествената Му личност, а за да засвидетелства момента на началото на уникалното Му служение. По подобен начин помазването на свещениците, пророците и царете в СЗ играеше роля на въвеждане в божествена служба, а Христос щеше да изпълнява и трите функции едновременно.
Протестанти ли сте? Искате ли да бъдете протестанти? Да видим дали ще ви хареса? Защо твърдя, че първият протестант (баптист) беше Йоан Кръстител. Призоваваше и кръщаваше публично, но след изповед за покаяние. Как премина животът му? Какво беше характерно за проповядването и служението му? Беше изпълнен със Светия Дух и покорен на Бога. Изпълняваше волята и заповедите Му точно, безпрекословно и безкомпромисно. Животът на Йоан Кръстител беше аскетичен, лишен от удобства, много труден, макар да беше от свещенически род. Беше последният старозаветен пророк, мисионер в собствената си страна, изпратен до своя народ. За разлика от Христос, той не обикаляше, за да проповядва. Хората идваха при него, за да слушат проповядването му и да се кръщават, ако бяха покорни и склонни да се покаят. Това стана в изпълнение на старозаветния принцип за спасение: „Елате и вижте!“, за разлика от новозаветния, който е: „Идете и кажете!“
Посланието в проповедите на Йоан Предтечата беше трудно за преглъщане и още по трудно за изпълнение. То изискваше смирение от богатите, лоялност от бедните, сдържаност от носещите оръжие, непримиримост към всички, които си мислеха, че знаят, а чийто живот показваше обратното. Йоан наричаше греха с истинското му име, без да се скъпи за живота си. Не се боеше от властимащите, а конфронтираше смело, защото единственият авторитет за Него беше Бог и директното Слово, отправено към него. Кръстителят изпълни мисията си докрай, макар да не знаеше колко ще продължи и какво го очаква. Никога не поиска признание за извършената вярна служба. Знаеше, че е само вестител, който посочва Пътя, без самият той да е средството за спасение. Преди всичко обаче и най-важното от всичко, което го превръща и в модел за нас днес, е, истината, която намираме в Йоан 1:31: „И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израиля.“ В центъра беше Месията, а Йоан живееше, за да Го изявява. Йоан добре знаеше кой е и за какво живее. Той беше наречен „най-голям“ от Божия Син, без да се е стремял към величие,
Йоан не съжаляваше, че пожертва живота си заради безкомпромисно изпълнение на мисията му, поверена от Бога. Не смяташе да се извинява на цар Ирод, задето го уличил в грях и очакваше от него да се покае, отнасяше се с него, като с всеки друг човек. Покланяше се единствено на Бога. Друго уникално в живота на Йоан Кръстител е изповедта му за Христос, която е типична за новозаветния модел на новорождението – „не го познавах“ (Йоан 1:31), но в един момент узнах: „Ето Божият Агнец!“ (Йоан 1:36). Познаването изисква момент на обръщение, което е валидно за самия Кръстител, преди да продължи ефективно да изпълнява мисията си. След познаването моментално идва изявяването. Не можеш да го познаваш, без да те е грижа дали ще го показваш на околните.
И така оказва се, че не е лесно да си протестант особено ако моделът е толкова ярък. Такива ли са истинските християни днес?
Правят ли всичко, за да бъде Христос изявен между хората, където са поставени.
Има ли доказателства в живота им, че наистина са познали това, за което говорят?
Има ли потвърждения, че онова, което са опитали, това и живеят пред другите всеки ден?
На тези въпроси трябва да отговоря първо аз.