Отстъпничеството (отстъплението) на вярващите не е тема, която често обичаме да обсъждаме. Тя е тежка. Неудобна е, но необходима. От Битие до Откровение, Бог напомня на народа Си, че вярата трябва да бъде непоколебима и че отпадането от Него води до духовна разруха.
Отстъпничеството е духовният еквивалент на дезертьорство във военно време. Помислете за войник, който някога е стоял рамо до рамо с другите в битка, но внезапно изоставя поста си и се присъединява към врага.
Във време, когато хората се отдалечават от вярата, когато се правят морални и доктринални компромиси и когато дори вярващите могат да охладнеят духовно, трябва да си припомним, че отстъпничеството не е просто древен проблем, но и съвременна опасност.
Думата отстъпничество произлиза от гръцкия термин apostasia, което означава „отпадане“, „дезертьорство“ или „бунт“. Това не е моментна борба или период на слабост – това е умишленото обръщане на сърцето на човек от истината, от Христос към себе си, от послушание към бунт. Отказването от изповядване на Исус Христос и отказът да се подчиниш на Бога може да има сериозни последици, включително вечно осъждане.
Защо това е важно? Защото това предупреждение за отстъпничеството е предупреждение, родено от любов. Никой не се събужда една сутрин и не казва: „Мисля, че днес ще се откажа от вярата си.“ Отстъпничеството започва тихо — не с открит бунт, а с едва доловима пренебрегване и незачитане на Бога.
• Започва с пренебрегване на Словото — „Ще пропусна четенето си от Библията днес.“
• След това пренебрегване на молитвата — „Твърде съм зает; Бог разбира.“
• След това пренебрегване на богослужението — „Ще пропусна тази неделя; това е само една служба.“ Със сигурност Бог няма да ме изпрати в ада само за една неделя.
• След това толериране на греха — „Не е толкова лошо; всеки го прави, знаете.“
Бог ни предупреждава не да ни плаши, а да ни спаси. Когато говорим за отстъпничество, ние не говорим на „тези, които са там“ — ние говорим на себе си. „Внимавайте, братя.“ Това означава, че опасността се крие както вътре в лагера, така и извън него. Всеки християнин следователно трябва да бъде бдителен, внимателен и закотвен в Словото, защото дяволът все още шепне същите лъжи, той е говорил в Едем: „Наистина ли Бог каза, че…?“
В Стария завет съществуват няколко примера за отстъпничество…
Следва продължение…
Били Греъм