Този Шабат историята на еврейския народ продължава с втората глава от втората книга на Петокнижието на Мойсей — параша Ва’ера.

Народът на Израел вече е чул Божието обещание. Чул е думите за изход, свобода и ново начало. Но въпреки това… те още са в Египет.

Защо?

Защото преди да бъдем изведени навън, трябва да бъдем освободени отвътре.

Колко лесно е винаги да търсим вината в някой друг — в обстоятелствата, в хората около нас, в „системата“, в миналото — и колко трудно е да погледнем честно в себе си.

А истинската промяна започва винаги от нас самите.

Фараонът на Египет не е само могъщ древен владетел. Той е образ на всяка потисническа система, която държи човека в плен — външно и вътрешно.

Всеки от нас има своя „Фараон“.

Днес такива примери има безброй — от престъпния режим в Кремъл, през този на аятоласите в Иран, до терористите от Хамас, репресиращи собственият си народ в Газа.

Но понякога Фараонът не носи униформа и не управлява държава. Понякога той изглежда като навик, който ни контролира.

Понякога като страх, който ни казва: „Не можеш.“

Понякога като зависимост, която тихо диктува решенията ни. Понякога като лъжа за самите нас — че не сме достатъчни, че няма промяна, че „така ще си остане“.

И точно тук параша Ва’ера задава въпроса, който не можем да избегнем:

Кой всъщност управлява нашия вътрешен свят — нашата „земя“ — Б-г или Фараон?

Защото „земята“ не е просто място.

Тя е нашият живот — нашето сърце и нашата душа; нашите мисли и изборите, които правим всеки ден.

ЯХВЕ не влиза със сила, за да пороби даден народ. ЯХВЕ влиза, за да ни освободи. Но Фараонът винаги ще настоява, че е „по-сигурно“ да останеш в робството, отколкото да тръгнеш към свободата.

Свободата не започва с промяна на обстоятелствата, а с решение на сърцето.

С готовността да спрем да сочим с пръст навън и да започнем да поемаме отговорност навътре.

Да избереш кого ще слушаш. Кой ще определя идентичността ти. Кой ще има последната дума над твоята „земя“.

Но Ва’ера ни напомня нещо още по-силно:

Адонай вече е казал: „Пусни народа Ми“.

Въпросът не е дали Той иска да ни изведе.

Въпросът е дали ние сме готови да излезем.

Защото Египет пада тогава, когато човек спре да се страхува, спре да се оправдава и направи първата крачка към свободата.

Така, както правят днес народите на Украйна и Иран.

Господ да им помага!

проф. д-р Алек Оскар