Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана. Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. (Битие 32:9-12)

Ако сме неверни, Той верен остава, защото не може да се отрече от Себе Си. (2 Тимотей 2:9)

Виждали ли сте как бащите слагат децата на раменете си и ги носят с гордост, радост и желание. Забелязвали ли сте очичките на децата в този момент? В тях има такъв възторг, сякаш са владетели на света, а баща им е повече от Супермен, той е най-силният и непобедим човек на света. В тези няколко реда един уморен баща, син и брат отправя молитва към Бога, която е образцова за нас и предстои да разберем защо. Тя се състои от само 4 стиха, което я прави много прецизна, без излишни подробности и словоизлияния. Затова ще я наричам среднощна молитва, когато си на ръба.

Яков, синът на Исаак и внук на Авраам се завръща в родния дом след 20 г. Тръгнал е към Месопотамия, откъдето дядо му Авраам излиза по заповед на Бога само с една тояга, както той самият казва. Преминал е през изпитания, разочарования и измама. Трудил се е неуморно. Придобил е богатство, но сякаш в сърцето му има буря и тя трябва да бъде потушена. Пред него е неизвестността. Всъщност, не точно. Само преди часове е научил, че брат му пътува към него, но с 400 въоръжени мъже. Страхът владее в сърцето на Яков и той се обръща към Бога. Към онзи Бог, на когото обещава да даде десятък, ако бъде с него и го опази. Време е за равносметка след 20 г.

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро...ЕТО, АЗ СЪМ С ТЕБЕ И ЩЕ ТЕ ВЪРНА ПАК В ТАЗИ ЗЕМЯ, ЗАЩОТО НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ, ДОКАТО НЕ ИЗВЪРША ТОВА, ЗА КОЕТО ТИ ГОВОРИХ (28:15)

Каква огромна разлика с ОБЕТА МУ ОТПРЕДИ 20 години. Тогава казва следните думи: АКО БЪДЕ ГОСПОД С МЕН…. ТОГАВА ГОСПОД ЩЕ БЪДЕ МОЙ Бог... Какво се случва, когато поставяме условия на Бога? Имаме възможност да проверим колко неизследима е Божията вярност и как безброй пъти надвишава всяка наша представа. Не е ли възхитително да знаем, че сме получили духовно наследство, правещо ни неизмеримо богати, защото сме наследили обещание, дадено от ТОЗИ, Който никога не лъже и не се разкайва, когато обещае?

БОЖЕ НА БАЩА МИ АВРААМ И БОЖЕ НА БАЩА МИ ИСААК…..Тези имена отекват не само в еврейската история, но и в цялата световна история. Те са символ на вярност, чудеса и невъзможна промяна. В епохата на устното предание вярата и обещанията се предават от дядо на внук и от баща на син. Самото произнасяне на името АВРААМ буди спомен или асоциация на Божии чудеса и човешко покорство. Какво ли е усещането да си внук на човека, наречен „приятел на Бога“? На човека, който се осмелява да ходатайства пред Бога за спасението на своя племенник, и БОГ го слуша, и избавя. Човекът, който е готов да пожертва своя син, защото вярва, че чрез акт на възкресение ще го получи обратно. Същият този Авраам чака изпълнението на обещанието за потомък цели 25 г. И Бог прави завет с него. Този завет е толкова силен, че в неговото име ще се благославят всички народи на земята.

Синът му Исаак също е принуден да чака изпълнението на обещанието цели 20 г. В Битие 26 глава четем, че той се моли за жена си и Бог го слуша, Ревека зачева. И така, Яков има привилегията да стои на раменете на великите патриарси, които в очите на ханаанците бяха само едни пришълци, но в Божия план, роден от предвечността, това обещание вече е факт. Дали е случайно, че и тримата велики патриарси, Авраам, Исаак и Яков трябва да разчитат на Божие чудо за зачатие. Яков също чака дълго време преди любимата му Рахил да зачене. Защо Бог допусна това? За да покаже, че колкото и да сме специални, когато се касае за чудото, наречено живот, изцяло зависим от Неговата воля. Богатство можем да придобием с усилен труд, но животът и зачатието са само от Бога.

Каква огромна привилегия е да знаем, че нашите прародители са се молили за нас и ние наследяваме Божиите обещания заради Неговата вярност. И колко прозорливо от страна на Яков, който е в смъртна опасност, да се позове именно на вярата на тези личности и на обещанията за потомство и земя. Лично Авраам плаща за земята в БИТИЕ 23:9, която притежава, за да я владее законно, макар да му е обещана от Всемогъщия Бог. Тук стигаме до първото приложение за днес.

ПРЕДАЙ НАТАТЪК! Кога можем да го сторим? Ключът е в стих 10: ГОСПОДИ, КОЙТО СИ МИ КАЗАЛ…

Ако стих 9 говори за приемственост, то стих 10 акцентира на личната среща с Бога, когато ТОЙ се открива, призовава и обещава. Тук имаме спомен за откровението и личното обещание.

Якове, ако до момента обещанията са били за дядо ти и баща ти, днес ти имаш привилегията и отговорността лично да влезеш в завета. В Битие 28 четем за видението на Яков със стълбата и ангелите, слизащи и качващи се по нея. Очевидно ангелите са символ на Божията защита, но отгоре на стълбата е БОГ и ТОЙ се открива, проговаря, търси и обещава.

Тогава, обаче, на сутринта Яков прави условен обрек. Трябва да минат 20 години на усилен труд и собствени усилия, на хитрост, находчивост и надежда, за да признае, че онова, което е придобил, е дело на Бога. Бог е толкова велик, че му дава обещания заради верността Си. КОЛКО УНИКАЛНА Е БОЖИЯТА ВЯРНОСТ?! Пренесена днес тази истина може да звучи така: КОЛКО БЛАЖЕНИ СМЕ, АКО С ВЯРА ПРИЕМЕМ НАСЛЕДСТВОТО, СТЪПИМ ВЪРХУ НЕГО И ОСЪЗНАТО ПРОДЪЛЖИМ НАПРЕД, ПРИЗНАВАЙКИ ИСТИННОСТТА НА БОЖИИТЕ ДУМИ. И тук ще цитирам свидетелството на една млада дама (София Александра Опренова – Иванова), която в интервю изповяда, че нейната вяра не е просто онаследена, но е приета осъзнато, защото тя е имала лична среща и откровение от Бога, вследствие на което е решила да ГО последва. В резултат на това, че Господ ѝ е говорил лично, тя приема християнското наследство и осъзнато е готова да го предаде нататък. Разбира се, тя цитира реални доказателства и основания да стори това. В своето детство и младост тя е наблюдавала посвещението на НЕЙНИТЕ родители (п-р Теди и Диди Опренови), и е видяла техния пример. Видяла е жертвите, но е била свидетел и на чудесата на Бога. Дала си е сметка, че този същият БОГ си заслужава труда и пълната отдаденост.

Така както Яков може да засвидетелства за чудесата в живота на Исаак и Авраам. И така, ето я повратната точка. КОГАТО ГОСПОД НИ СЕ ОТКРИЕ, ние имаме дръзновението да продължим напред. И не само това. Имаме силата да изискваме изпълнението на тези обещания за нас, семействата ни и поколенията напред.

АКО ГОСПОД НИ Е КАЗАЛ, ТО И НИЕ ЩЕ МОЖЕМ ДА КАЖЕМ НА СВОЙ РЕД. И няма да млъкваме, а ще използваме всички възможни платформи, за да Го изявяваме в живота и делата си. НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА ЧУДЕСАТА МУ. Днес имаме огромна нужда от благовестители. Не всеки има дарба да проповядва, но всеки има длъжност да сподели за своята среща с Господа. Дали днес Господ влага на някого да прави нещо подобно? Това е нашето наследство. Ние избираме дали да продължим нататък.

Следва изповедта на Яков. Няма молитва без изповед. „Не съм достоен за Твоята милост.“ Какво означават тези думи? Всъщност е игра на думи. ГОСПОДИ, аз заслужавам наказание, но Ти ми даваш обещание. Вместо да получа това, което заслужавам, ТИ ми даваш нещо, което не заслужавам. Полага ми се наказание за измамата, с която исках да спечеля благоволениетоТИ, а ТИ ми обещаваш закрила и благоденствие.

НЕ е ли това нашето най-солидно основание, когато викаме в молитва към Бога? Днес ние имаме всички основания да изискваме изпълнението на обещанията заради ВЕЛИКИЯ ПЪРВОСЕЩЕНИК, който веднъж завинаги предаде Себе Си за нас. И ДА, това е същият ТОЗИ, ОБЕЩАН ПОТОМЪК, скиптърът от Юда (Битие 49), звездата на Яков (Числа 24:17), която предстои да изгрее и никой не може да угаси.

Стигаме до една ключова истина, която е критично важна и за нашето настояще. Защо тази земя, за която четем в Битие 28, наречена още ОТЕЧЕСТВО в ст. 9, е толкова важна? Това малко парче земя, което и тогава, и сега, е обитавано от потомците на избрания народ? Защо и Авраам, и Яков платиха за нея? Защо ли? Нали помните, че за Бога хиляда години са като един ден, а един ден е като хиляда години. Е, няколко хилядолетия по-късно, именно на това невзрачно парче земя Бог изпрати да се роди БОГОЧОВЕКЪТ. ТОЙ трябваше да изпълни плана, създаден от божественатаТРОИЦА. Именно на тази земя се роди, живя, служи, разпънат бе, умря, и възкръсна БОЖИЯТ СИН, наречен още БОЖИЙ АГНЕЦ, АЛФА И ОМЕГА, СКИПТЪРЪТ ОТ ЮДА, ДАВИДОВИЯТ ОТРАСЪЛ, СВЕТЛАТА УТРИННА ЗВЕЗДА, но историята не е приключила. Нали помните откъде се възнесе ХРИСТОС и какви бяха последните МУ ДУМИ? О, ДА! ТОЙ ПАК ЩЕ ДОЙДЕ!

Къде да Го очакваме? На върха на Empire State Building или Айфеловата кула? Върху Хеопсовата пирамида или пък на върха на Бурдж Халифа в Дубай? О, НЕ! Пак там, на онова незначително парче земя, заобиколено от врагове, които искат да изтрият избрания народ от лицето на земята. Защото именно там АГНЕЦЪТ НА БОГА доброволно даде СЕБЕ СИ за ИЗКУПЛЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, на всички хора, живели на земята и на тези, които ще се родят. И следва същинската молба на Яков в стих 11, където той най-накрая признава своето безсилие. ПРОСТИЧКА Е и отново образец за нас:

ИЗБАВИ МЕ! За разлика от обясненията в обрека му в 28 глава, където подробно изрежда какво да се случи, тук изразява доверието си в Бога напълно, без да дава акъл на Бога как точно да го избави. Мъдро! Когато си на ръба, в смъртна опасност и не знаеш какво ти предстои, какво ти остава? Когато знаеш, че реалната опасност е причинена от нещо, което ти си предизвикал и не си разчистил 20 години? Пътят напред е несигурен. Исав идва с 400 войници. Отзад е гневният вуйчо Лаван, който току-що си е тръгнал, но само защото Господ му е наредил да го стори, в специално видение. Остава пътят НАГОРЕ! И вик за избавление. И ЕТО ГО ПАК, ОБРАЗЕЦЪТ ЗА НАС.

Яков призовава БОГА (ст.9), изразява своите основания да проси милост(10), проси избавление(11), но и се застрахова отново, цитирайки БОЖИИТЕ думи: АЗ СЪМ С ТЕБЕ, ЩЕ ТИ ДАМ ЗЕМЯТА, ЩЕ ТЕ РАЗШИРЯ, ЩЕ ТИ ДАМ ПОТОМСТВО И ЧРЕЗ ТВОЕТО ПОТОМСТВО ЩЕ СЕ БЛАГОСЛАВЯТ ВСИЧКИ ПЛЕМЕНА.

Виждаме ли днес изпълнение на това обещание? КАК? Чрез Спасителя на човечеството, евреина ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. Неслучайно табелата, КОЯТО ИРОД нареди да бъде окачена над кръста гласи ИСУС НАЗАРЯНИН, ЮДЕЙСКИ ЦАР. В момента Той царува в сърцата на онези, които са Го приелии чрез Неговото име хора от всеки език и племе благославят Бога на Израел. НО КАКВО Е ПРИЛОЖЕНИЕТО ОТ ПОСЛЕДНИЯ СТИХ?

ТРЯБВА ЛИ ДА СМЕ В СМЪРТНА ОПАСНОСТ, ЗА ДА ТЪРСИМ ИЗБАВЛЕНИЕ? Не е ли по-добре да сме готови преди това? На Яков бяха нужни 20 г., за да възстанови отношенията с брат си и поуката тук е, че никога не е късно да постъпиш правилно. В следващите стихове четем развръзката, в която има ирония, защото Господ има чувство за хумор.

Яков използва измама, за да открадне благословението на брат си, но още на сутринта след молитвата, облече покаянието си в дела, като приготви и изпрати на брат си щедър подарък. Защо има ирония? Защото 20 г. се трепе, за да спечели това богатство, а накрая съвсем доброволно или не знам, кажете ми вие, може би, принудително, изпраща ЗНАЧИТЕЛНА ЧАСТ на своя господар Исав като какво – подкуп, компенсация, веществено извинение, съжаление, подарък, заплащане? ВЕРОЯТНО всички изброени ОТГОВАРЯТ НА ИСТИНАТА.

И така Яков се помоли с вяра, но още на заранта подсигури молитвата си с дела. И КАКВО СЕ ОКАЗА? Исав нямаше никаква нужда от подаръци, защото като внук на Авраам и той беше пребогат, благословен и подсигурен за поколения напред. Днес трудно ще преброим богатствата на арабските шейхове, а не се и налага.

КАКВО ДА КАЖЕМ НАКРАЯ? Какво научаваме от тази кратка, синтезирана молитва, без излишни подробности, която е точно в целта?

Нека да призоваваме Бога по всяко време, в тишината на нощта, защото Той е близо.

Нека да бъдем благодарни за героите на вярата, чиито добродетели или дарби сме наследили и да почитаме наследството им.

Нека да търсим Бога и да очакваме да ни говори.

Нека да търсим избавлението Му за нас и семействата ни.

Нека да изискваме изпълнението на Божиите обещания, които включват нас, децата ни, внуците ни, притежанията ни, бъдещето ни.

Нека да не се свеним да напомняме на Бога какво ни е обещал, защото е Всесилен да го изпълни. Ще имаме дръзновението да го правим, ако подобно на Яков сме опитали Бога и сме познали, че Той е толкова благ, че не ни дава това, което заслужаваме, а толкова щедър, че ни благославя с онова, което не заслужаваме.

ВМЕСТО НАКАЗАНИЕ ПОЛУЧАВАМЕ БЛАГОДЕНСТВИЕ. ВМЕСТО СМЪРТ – ВЕЧЕН ЖИВОТ. ВМЕСТО АД – ВЕЧНОСТ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ.

И не спирам да се удивлявам как Бог избра именно тази личност Яков – не приятелят на Бога, Авраам, не синът му Исаак, нито великият герой на вярата, Йосиф, а именно измамникът Яков, чието име промени след борбата с него, така че точно то да се носи от избрания народ днес.

Не е ли самото съществуване на държавата ИЗРАЕЛ истинско чудо и напомняне, че БОГ Е ВЕРЕН?! Населението там вече е почти 1О милиона. Бог възстановява, ТОЙ избавя, ТОЙ прощава, ТОЙ забравя. ТОЙ показва милост. ТОЙ изпълнява обещания. ТОЙ събира.

НЕКА тази истина да ни насърчи, да ни подбуди да търсим, да искаме, да напомняме на Бога, защото милостта Му трае до века, и верността Му из род в род, защото ако и ние да сме неверни, ТОЙ верен остава, защото не може да се отрече от СЕБЕ СИ! БЛАГОСЛОВЕН ДА Е ГОСПОД!

Петя Зарева