Срещам много самотни, уплашени, оглушели и онемели агресивни хора. В тъмнината на крещящата болка от детството те ходят в желания и намерения по посока, бутаща ги все по-надолу. И то защото някой в ранното детство е натискал толкова силно върху него, че е смазал самоуважението и достойнството му. Неповярвал в таланта му, подценил го, уплашил го с изисквания, които на всяка цена трябва да покрива денонощно, презрение и подигравка, отхвърленост и студенина. Правил го е зрител на недостойни отношения, изявена омраза и предателство. А детето е нежен и крехък съд. Лесно се чупи и с много нежност се изчиства.
И този „някой“ е бил също толкова наранен от родител или учител, че още гнои тази рана. Мира не му дава и я тъпче в прииждащите години с всичко, което поне за малко да отклони болката му. И обикновено това е нещо, което ще му довлече още повече страдания след време. Ще го почувства като още по-голяма загуба по време на жътвата…
Но поне засега ще е малко доволен, че има дъвка за притъпеното си внимание. То може да е алкохол, дрога, секс, хоби, изпиващо всичките му енергийни ресурси, безкрайно стоене в социалните мрежи и мазане с пръста в търсене на нещо, което ще закачи гладния му поглед. Може да е вечен спор с токсичния телевизор, одумвания на чуждия живот, безкрайно търчане по козметици, диетолози, екскурзии, търсене на нови запознанства, залитане в окултния тъмен свят, прилепване към екстра – учения, -сенси и -сеанси… Какво ли не! Защото както и медиците твърдят, по-силната болка омаломощава по-слабата.
И човекът, някакси си поема дъх и опитва отново да си набави нужното себеуважение да е ценен, търсен и приет от другите. Защото потребността да сме във физическо и духовно семейство е вградена в програмата ни с раждането. Нея може да я запълни само Този, който я е предвидил – Бог.
Но не Той е причинил раната у детето! Човекът в незнанието си и поради същата незатворена рана, предаваща се като електрическа верига от поколения.“Те на мене лошо, аз на тебе дваж повече, че да ми олекне!“
Колко скъпо ще струва на всички това убийство в душата на детето?! Заразата от прекалената тежест на свръхконтрол, манипулация, амбиция да се докажеш чрез детето си, омразата към партньора, родителите си, които са ти показали също вечен физически и психологически бой и неморалност, скандали, обиди, незачитане… Вечно гневните и неудовлетворени учители, недолюбващи децата, но маркиращи с оценка тяхната индивидуалност. Не сведущи каква огромна духовна власт на настойници имат върху крехката детска душа!
Заразата е плъзнала напред във времето и като квас набъбва в идващите ти дни. И живее устойчиво вече в обществото ни и набухва още повече! Докато не започне да излиза и от нас към следващото поколение. Веригата расте в нечувана прогресия. Детето се убива в човека!
А Бог иска да ни говори с картинки като в приказките! Защото е толкова голяма, дълбока и висока Неговата вселенска книга от любов, че никак не бихме могли да я разберем иначе. Затова е против насилието и счупването на свободната воля на човека. Против сковаващия терор, насилие и зазиждане в човешки клишета, философии и религии! Защото „мъдрите“ човеци няма да седнат като деца до нозете Му, за да слушат приказки! Те ще смятат това за глупост! Те няма да Му се доверят, че може само Той да изцели раната! Те ще високоумстват и презират вечното Му слово! Защото ги боли и люти страшно! От раната, с която в детсвото някой е жигосал живота им! А гордостта, че са много пораснали, вече ще ги тласка другаде…
Бъдете като децата! – моли Господ Исус Христос.
Пазете децата и детското възприятие в сърцето си! За да може да изживеете приказката на Бога за вас, заради която сте родени на земята!