Малко химни носят такава дълбока утеха на скърбящите сърца, както „С нас остани“ („Abide with Me“). Текстът е написан в един от най-мрачните периоди от живота на автора – Хенри Франсис Лайт (1793–1847), англикански духовник.
Лайт прекарва повече от две десетилетия в служение на рибарската общност в Бриксхам, Девън. Макар и посветен на своето призвание, през голяма част от живота си той страда от влошено здраве, най-вече от туберкулоза. С напредването на болестта той все по-ясно осъзнава, че земният му път наближава своя край.
През септември 1847 г., въпреки тежкото си състояние, Лайт произнася последната си проповед в своята църква. Малко след това той написва стихотворението „С нас остани“. Това е негова искрена молитва Христос да остане до него сред страданията, самотата и приближаващата смърт. Само седмици по-късно той напуска Англия, отправяйки се към по-топлия климат на Италия с надеждата да подобри здравето си. Умира в Ница на 20 ноември 1847 г., едва на 54-годишна възраст.
През 1861 г. стихотворението е превърнато в песен от Уилям Хенри Монк. Той композира красивата мелодия, наречена „Eventide“ (Вечер). Мелодията на Монк пасва идеално на съзерцателните и молитвени думи на химна, превръщайки го в един от най-обичаните химни в англоезичния свят.
Началната фраза е „Веч’ близо е нощта“. Макар да описва края на деня, тя същевременно символизира и последния етап от човешкия живот. Химнът не е просто размисъл за смъртта. Той е изповед, че присъствието на Христос е най-големият източник на надежда за вярващия – както по време на всяко изпитание, така и в последните мигове от живота.
През годините „Остани с мен“ се изпълнява на погребения, възпоменателни служби, национални церемонии и събития на всенароден траур по целия свят. Традиционно се пее и преди финала за Купата на Англия (FA Cup), което прави химна познат на поколения хора извън църковните среди.
Неговото непреходно послание е просто, но дълбоко: човешката сила отслабва, земните утехи си отиват, но Христос остава неизменен. Увереността на вярващия се крепи на Неговото постоянно присъствие.
1. С нас остани! Веч близо е нощта;
Не бягай! Сгъстява се тъмнина.
Кога престанат други помощи,
Верний Помощниче, с нас остани!
2. Преминва скоро наший кратък ден;
Скоро цял свят ще бъде променен;
Тук всичко променливо виждаме;
Ти си неизменим: с нас остани!
3. Нуждаем се от Тебе всеки час;
От изкушение кой ще пази нас?
Друг безопасен вожд ний нямаме;
През мрак, през видело, с нас остани!
4. Не ни уплашва суша, нито глад,
Смърт няма жило, ни победа ад,
Когато Ти си с нас, о Господи!
Не ни оставяй, о, с нас остани!
5. Когато веч оставим таз земя,
Нек ни се зазори светла зора;
Път към небесна слава покажи,
С нас и в живот, и в смърт Ти остани! Амин!
Повече от 175 години след написването си, химнът „С нас остани“ („Abide with Me“) продължава да дарява мир, надежда и увереност на милиони вярващи по целия свят. Той ни напомня, че Бог остава верен във всеки етап от живота.
Източник: Hymns of praise