Бог казва на пророк Амос: „Мразя, презирам празниците ви и не намирам удоволствие в тържествените ви събрания… Премахнете от Мен шума на песните си; няма да слушам мелодията на арфите ви. Но нека правосъдието се лее като водa, а правдата – като непресъхващ поток“ (Амос 5:21, 23–24).

Бог казва на всяко поколение: „Не очаквам песни от вас. Търся правдата, която произтича от вашето поклонение, и делата, към които тя ви подтиква в Мое име.“

Вече не можем да измерваме силата на една песен според нейната развлекателна стойност или какъвто и да е друг човешки критерий. Измерваме я според това дали тя поражда онова, което Светият Дух желае за Своето Тяло в дадения момент. Нашето поклонение трябва да бъде непресъхващ поток от Неговото праведно присъствие. Затова не бива да допускаме на сцената онези, „които пеят празни песни под звуците на арфа… които… се мажат с най-добрите масла“ (Амос 6:5–6). Тук става въпрос за лидери, които ние поставяме на служение, водени единствено от техния талант, умения и находчивост. Бог ни призовава да освободим сцената от всеки друг критерий, освен този: „Наистина, Ти си на това място, о, Боже!“

Обръщайки се към всички пастири, казвам и на себе си: „Нима се доверяваме повече на стратегии, структури и програми, отколкото на Божието водителство? Ако е така, трябва да премахнем подобни неща от сцената.“

Църквите може да притежават всички белези на едно динамично тяло. Можем да се погрижим всяка проповед да бъде прецизно формулирана, всяка песен – съвършено изпълнена, а всяка кафемашина – да пълни чашите на хората; но всичко това е безполезно, ако Божието присъствие липсва.

Време е да се откажем от анкетите, които питат хората какво искат от църквата, вместо да питат какво иска Бог. Ако анкетите определят посоката ни, тогава по-добре да свалим табелата „ЦЪРКВА“, защото ние вече не сме такава. Ще бъдем просто професионална организация, търсеща успех въз основа на пазарното търсене. И това не е Евангелието!

Автор: Гари Уилкерсън