Понятието „дарби/дарове на Духа” е превод на гръцкото съществително в среден род, мн.ч. харизмата. То е производно от глагола хариздомай („благосклонен съм”, „дарявам бъзвъзмездно”), който е от един корен със съществителното харис – „благодат”. Харизмата са конкретните проявления на харис – божествената благодат, изявена в слово и действие. Единственото число на думата – харизма, се употребява за Божия дар на спасението чрез Христос и за всеки отделен акт на благодат или милост. Множественото число се използва предимно в тесен смисъл. Касае специфичните дарби на Светия Дух, които се дават на някои християни, за да изпълнят конкретно служение.
За всеобщото „изливане” на дарбите на Свeтия Дух пророкува Йоил (2:28) и се потвърждава от обещанията на Христос към неговите ученици (Марк 13-11). На Петдесятница тези пророчества и обещания са изпълняват (Дeяния 2:1-21,33). По-късно за различни дарове на Духа говорят често Лука (Деяния 3:6), ап. Петър (1 Петър 4:10) и ап. Павел (Римл. 12:6-8), които също ги определят като „духовни” (1 Кор.12:1) или като „различни” проявления на Светия Дух. Светият Дух разпределя дарбите според Своята суверенна воля (1 Кор. 12:11) и отделният вярващ може да получи една или повече от тях (1 Кор. 12:8-10).
Духовните дарби са предназначени най-вече за назидание на цялата църква (1 Кор.12:4-7; 14:12) и на второ място, за убеждаване, изобличаване и обръщане на невярващите към християнството (1 Кор.14:21-25, Римляни 12, Ефесяни 4).
В 1 Кор.13:8-12 се откриват убедителни свидетелства за постоянното проявление на харизмата в Църквата. Там ап. Павел пише, че те ще съществуват до Христовото пришествие. Следователно непостоянното им проявление в по-късната църковна история вероятно се дължи на суверенната воля на Светия Дух, който разпределя дарбите „както иска” (1 Кор.12:11) в съответствие с Божиите цели.
В нито един от пасажите в Новия завет, където се изброяват харизмата (Римл. 12:6-8; 1 Кор.12:4-11, 28-30; Еф. 4:7-12), не са посочени всички те. Правени са различни опити за тяхното класифициране, но като цяло могат да се разделят на две основни групи – дарби, свързани със служението на Божието слово, и дарби за практическото служение на Бога, свързано със слугуване на ближния (1 Петър 4:10-11).
Дарбите, свързани със служението на Словото, са апостол, пророк, учител, благовестител, говорене на (непознати) езици.
Апостол (гр. апостолос, букв. „изпратен”, „пратеник” – 1 Кор. 12:28-29; Еф. 4:11). Званието „апостол” първоначално се дава на дванайсетте Исусови ученици (Мат.10:2; Лука 6:13), но по-късно го получава и Павел (Рим.1:1). Основната мисия на апостолите е да проповядват благовестието на невярващия свят (Гал. 2:7-9).
Пророк (Римл. 12:6). Главната функция на новозаветното пророческо служение е да предава божествени откровения, значими за конкретен момент, които дават на Църквата нужното й знание и я напътстват как да действа при тези обстоятелства. Посланието на пророка има за цел да назидава, увещава и утешава (1 Кор.14:3). Понякога то изразява ясно Божията воля за конкретния случай (Деяния 13:1-2) и сравнително рядко съдържа пророчества за бъдещи събития (Деяния 11:28). Пророческото служение е насочено главно към Църквата (1 Кор. 14:4,22).
Дарбата за „разпознаване на духовете” (1 Кор. 12:10) е допълнение към пророческата дарба и дава способност на слушателите да преценят пророческото боговдъхновение (1 Кор.14:29), като тълкуват или изпитват пророчествата (1 Кор.2:12-16), за да разпознаят действителните откровения от Бога (1 Солунци 5:20-21) и да различат истинските пророци от лъже-пророците.
Учител („поучаване” – Римл. 12:7). За разлика от пророка, учителят не изявява нови откровения от Бога, а излага и разяснява утвърденото християнско учение.
Дарбите за практическо служение на Бога са дарби на сила, дарби на милосърдие и служене, дарби на управление.
Дарби на сила – става дума не за вярата, чрез която човек се спасява, а за една по-пълна мяра на вяра, чрез която се вършат велики дела (1 Кор.13:2). Чрез дарбите за изцеление се вършат чудеса за възвръщане на здравето (ДА 3:6). Дарбата на сила дава способност за извършване на чудеса от различен характер (Матей 11-20-23).
Дарби на милосърдие и служене. Дарба на подпомагане се изразява в подкрепа на по-силен човек към по-слаб и се отнася за служението на грижа за болните и нуждаещите се. Вероятно включва щедрите дарители и проявяващите милост (Римл.12:8). Под дарба на служене се има предвид служението на дяконите (Фил.1:1).
Хората с дарба на управление имат властта да ръководят местните църкви.
Отговорността за откриването и практикуването на духовните дарби е както на духовните водачи, така и на всеки отделен вярващ като акт на покорство към действието на Светия дух.
В 1 Царе 3 глава четем за наставлението на Илия към Самуил да разпознава и откликва на Божия глас.
Второзаконие 34:9 ни разкрива поемането на служението от Исус Навиев след смъртта на Мойсей. Словото описва Исус Навиев като мъж пълен с мъдър дух, поради това, че Мойсей беше възложил ръцете си на него.
В Новия завет проследяваме избора на Господ Исус Христос на дванадесетте Му ученици и изпращането им да служат като проповядват благовестието и изцеляват болните (Лука 6:12-16, 9:1-6). След това Исус определя и изпраща „други 70/72 по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеще да отиде” (Лука 10:1-16).
Във 2 Тим. 1:6 Павел напомня на Тимотей да разпалва дарбата, която е получил от Бога, чрез полагането на Павловите ръце. Текстът в ДА 6:1-6 описва как 12-те Исусови ученици избират други седем с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост да се грижат за вдовиците и разпределянето на храната, докато учениците продължат да проповядват Божието слово.
Дадените примери показват, че и този, който открива и този, който практикува дадената Му от Бога духовна дарба, са изпълнени и ръководени от Светия Дух. Всички дарби Бог дава, за да се послужи да се проповядва благовестието и да се подпомагат хората в техните нужди.
Автор: Зорница Иванова