„Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти си нашият грънчар; всички ние сме дело на Твоята ръка“ (Исая 64:8).

Всеки житейски етап носи както дарове, така и раздели, както благодарност, така и скръб.

В крайна сметка ние сме като глина в ръцете на грънчар: непрекъснато се променяме и развиваме. Никога не сме същите, каквито сме били преди. Но през годините осъзнах едно нещо: израстването не се състои в това постоянно да преоткриваме себе си.

Духовният растеж не е и добавяне на нова идентичност към биографията ни на всеки няколко години. Той е бавното, вярно дело на Светия Дух, Който нежно разкрива живота, вложен от Бога в нас.

В ръцете на Грънчаря – ръцете на нашия Небесен Отец – ние непрестанно биваме оформяни така, че да бъдем по-дълбоко вкоренени, по-устойчиви и по-подобни на Христос. Във всеки етап от живота всяка версия на самите нас е една стъпка по-близо до онази същност, която е предначертано да бъдем.

Всяка радост, разочарование, изпитание и наслада се превръщат в поредния инструмент в Неговите ръце. Всяка част от нашата история е красива, защото е в Неговите ръце.

Ако се доверим на Неговото дело, вместо да му се съпротивляваме, започваме да виждаме как Той ни преобразява. Господ ни прави по-състрадателни, търпеливи, смирени и зависими от Него.

Автор: Грег Лори