Тази седмица първокласниците правят първите си стъпки в училище. С голямо вълнение започват да усвояват ново умение: четене и писане. Буква по буква, дума по дума, те ще се научат да изписват имената си и да съставят изречения.
Преди около 2000 години четенето и писането също са изисквали упражнения. Сред колекцията от Свитъците от Мъртво море – съхранявана в Националния археологически комплекс за земите на Израел в Йерусалим и поддържана от екипите по консервация на Израелското управление за антики – се намират няколко парчета пергамент, вероятно използвани за упражнения по писане. Те предлагат рядък поглед към моментите, предхождащи написването на нов свитък.
В древния свят четенето и писането са били специализирани умения. На върха на писарската професия са стояли самите писари. Макар писарите да са заемали важна социална роля във всички култури с писменост в древността, те са се ползвали с особено висок статус сред еврейската общност. Умелият писар не просто е преписвал текстове „на сляпо“; той е бил и познавач на текстовете, които преписва – най-вече на Тората и останалите книги от Еврейската библия. Това познание е давало на еврейските писари религиозен авторитет. На практика те са изпълнявали и ролята на правни експерти и учители по Тора.
Чираците-писари обикновено са упражнявали писането си върху остракони. Това са леснодостъпни керамични отломки, които по същество са били изхвърлен материал, влязъл в употреба повторно. Дори опитните писари са предпочитали да не хабят скъпи материали за писане, когато изпробват перо и мастило или се подготвят за работа. Вместо това са използвали малки парчета пергамент или такива с по-ниско качество.
Сред свитъците, открити в пещерите на Кумран, изследователите са идентифицирали поне три упражнения по писане върху подобни парчета пергамент.
Д-р Орен Аблеман, изследовател на Свитъците от Мъртво море към Израелското управление за антики, пояснява: „Тези парчета пергамент ни дават рядка възможност да надникнем в работния процес на писарите в древния свят. Обикновено до нас достигат завършените свитъци, но тук се сблъскваме с един много човешки момент „зад кулисите“: подготовката и упражненията, предхождащи самото писане.“
Почеркът върху парчетата пергамент показва, че авторите им са били опитни писари. За да проверят качеството на перата и мастилото си, те са се упражнявали главно в изписването на имена. Върху най-големия от трите фрагмента изследователите откриват списък с имена. Те са на иврит, арамейски и гръцки език, изписани с нестандартен правопис. В някои случаи преписвачът е упражнявал изписването на няколко имена, започващи с една и съща буква. След това преминава към група имена, започващи с друга буква.
При по-внимателно разглеждане се забелязва поредица от имена, започващи с еврейската буква „мем“ (מ) – като Малхия и Мефибошет. След това преписвачът преминава към имена, подредени по азбучен ред, започвайки с буквата „бет“ (ב). Могат да се разпознаят имена като Бенибин и Басри, последвани от Гади, Далуи и т.н.
На друг пергаментов фрагмент от колекцията името „Менахем“ е изписано неколкократно – в различни форми и в различни посоки на писане.
На третия фрагмент многократно се среща името „Ишак“ (вариант на изписване на името Исаак). До него изследователите са открили откъси от стихове от Книга Битие, в които също се споменава Исаак. „Нахвърлянето на тези стихове може да подсказва, че същият преписвач е знаел наизуст цялата книга или поне значителни части от нея“, казва д-р Аблеман.
„Свободното писане върху пергаментовите парчета, наред с подбора на имена, азбучния ред и стиховете от Книга Битие, показва, че и тримата преписвачи са притежавали задълбочени познания и високо ниво на образование – умения, които са били рядкост за онова време“, отбелязва д-р Аблеман.
Снимка: Шай Халеви, Онлайн библиотека „Леон Леви“ за свитъците от Юдейската пустиня, и Йоли Шварц, Израелско управление за антики.