При всеки хронологичен прочит на Библията се изумявам от така нарeчените „скучни пасажи“. Това са онези стихове, които е мъчително и „безсмислено“ да четем. Например, такива са списъците с изброявания. В конкретния случай имам предвид Исус Навиев 12-16 глави.

Има списъци с победени царе при завладяването на земята. Споменават се списъци с разпределението на земята между различните племена. Десетки етноними, стотици топоними, пунктуално описание на земемерни маркировки, имена и незначителни детайли. На фона на големите и пленителни наративи с ярките етични послания, тези текстове направо са като пясък между зъбите.

Но всъщност те са сред най-уникалните и необичайни пасажи на Писанието. Такива неща просто отсъстват в древните свещени текстове. Там историите висят извън времето и пространството. Няма никакво значение кога и къде се е случило нещо, както и с кого точно. Защото образите в другите свещени текстове са типологични, важно е посланието, а не дали, с кого и кога се е случило. По правило това е синтезирана мъдрост, от която се кодифицира морал.

Докато библейският текст е история – конретна, неудобна, изненадваща, често скандална. Героите постъпват понякога странно, допускат ужасни грешки, излагат се и се опозоряват. И всяко събитие има контекст – време, място, личности. История, случила се на нашата земя, в нашата хронология, реалност от плът и кръв. С това не казвам, че няма други древни родословия и хронологии, но

1. Те не са така пунктуални и педантични

2. Това не са точно свещени текстове, а летописи

3. С много по-малко конкретика историците ги приемат за желони, спрямо които градят скелето на историческия разказ.

Библията е уникална с вграждането в човешката история на едно Божествено разкриване във времето и пространството. Можем да не вярваме в това откровение, но не можем да твърдим, че е абстрактно послание. Не можем и да заявяваме, че е късна реставрация на предисторически събития. Никой не прави такива разкази с обратна историческа перспектива, използвайки толкова педантично хиляди имена, топоними, етноними и незначителни подробности, както това се случва в Библията.

Когато четем Библията, разбираме, че или ставаме съпричастни на истинска история, или някой по безпрецедентен за древността начин, злонамерено е конструирал действителност, която да ни заблуди хилядолетия по-късно. Защото за нуждите на античния мит, много по-скромен разказ и конструкция биха свършили отлична работа. И това прави усещането за среща с истината много по-достоверното и очевидно обяснение.

Момчил Петров